Ново преработено издание. ... Старогръцките легенди и митове са ценна част от световната литературна съкровищница. Те са прекрасни поетични разкази за могъщи богове и богини, за зли и коварни чудовища, за великани и магьосници, за смели герои, за битки и приключения. Увлекателни като приказки, векове наред те ще се четат от малки и големи. Тази книгата съдържа най-известните цикли от гръцката митология за Херакъл (Херкулес), за Троянската война, за аргонавтите и златното руно, и още много други митове и легенди. Изпълнените с драматизъм събития, увлекателният разказ, живият език и прекрасните цветни илюстрации увличат ... |
|
В богатото и многообразно творчество на Унамуно "Дневникът" заема уникално, значимо и твърде специфично място. Неговата особеност се дължи на жанровата му разнолика неповторимост, а също така и на тематичната особеност на текста. Успоредно с чисто персоналните елементи, впрочем твърде оскъдни на брой, напомнящи за автобиографчно-мемоаристичния жанр, "Дневника" изобилства от библейски цитати, откъси от религиозни текстове, препратки към теолози и философи... Всъщност истински личното в този дневник са разсъжденията на автора върху основните теми, които го вълнуват като човек и които са залегнали в ... |
|
Съставители: проф. д-р Димитър Токушев и проф. д-р Малина Новкиришка. ... Настоящият сборник е посветен на 100-годишнината от рождението на видния български професор по римско право и история на българската държава и право проф. Михаил Андреев. Книгата е символичен дар на всички колеги на проф. Михаил Андреев - юбилеен сборник със статии в проблематиката, в която е работил професорът, представен на научната конференция на 1 декември 2011 г. в зала №1 на Ректората на Софийския университет. ... |
|
В ръцете си читателя държи един от шедьоврите на Симеон Радев "Македония и Българското възраждане", познат може би на малцина от двете му кратки издания - първото на френски език от 1918 г. и неговият български превод от 1927-1928 г. Тази книга на видния наш публицист, историк и дипломат определено принадлежи и към шедьоврите на българската историческа публицистика, както със своя език и стил, така и с истините за нашето минало. Замисълът на първото издание е било да се изтъкнат пред враждебния на България цивилизован, но воюващ свят в края на Първата световна война, аргументите, главно от западен произход, за ... |
|
Гастон е амнезик от войната и отдавна живее в приют. Но към неговата личност внезапно се развихря бурен интерес. За времето, откакто е загубил паметта си, военната му пенсия се е натрупала, той разполага със значително състояние и за негови близки се представят множество претенденти. Най-големи са шансовете на семейство Рено, у които той гостува в опит да си възвърне спомените. Рено са заможни и не ламтят за богатството му – но колкото повече неща научава Гастон за предполагаемия си аз и вероятните си родственици, толкова повече те не му харесват... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия ... |
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
Госпожа Г. се озовава в центъра на един любовен триъгълник, случил се през 30-те години на миналия век. Книгата "Госпожа Г." разказва една съдба откъм две гледни точки, представени в двете части на романа. Първата част от повествованието се гради около "задочната" любовна история, описана от воайор, а втората - от равносметката на Бета за собствената ѝ съдба."Госпожа Г." е издадена през 2001 г. и е една от книгите в най-новата българска литература, за която критиката не спира да говори. Емилия Дворянова е сред най-известните български писатели. Автор е на монографията " ... |
|
Първото, което непредубеденият читател усеща, докосвайки се до разказите на Унамуно, е простият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и даже разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се ... |
|
Хронологически "Мъгла" е първата книга в проза (написана през 1907 и публикувана през 1914 г.), типична аз измисления от самия Унамуно нов литературен жанр, наречен "нивола", но по достойнства е може би на-значимото му произведение. В него се преплитат основните вълнуващи писателя и философа идеи и въпроси: за трагичното чувство на живота, възможно ли е или не безсмъртието, терзанието в търсенето на самоличността, волята и правото на свободен избор, сън ли е животът, кое е действителност и кое измислица, и кое от двете е по-реално.. Най-силният момент в "Мъгла" е когато автор и герой се ... |
|
Без никакво съмнение „Сан Мануел Добрия, мъченикът" е кулминация на литературното творчество на Мигел де Унамуно, защото, както самият той заявява: „Осъзнавам, че съм вложил в нея цялото трагично чувство на всекидневния живот/4 Успоредно с това тази новела (или кратък роман) е връх в творчеството му и поради още една причина, а тя е, че с нея завършва обновлението на романа като литературен жанр - процес, започнат от Унамуно в началото на века. ... |
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |