Ирландецът Джеймс Баучер изоставя обещаваща академична кариера, за да се озове като журналист у нас в едни от най-динамичните времена на българската история (1895 - 1921 г.). Колоритният му образ все още живее в спомените на поколенията, а талантливото му перо ни потапя в драматичните моменти от борбата на българите за национално обединение. Баучер изгражда мрежа от информатори и кореспонденти, поддържа връзка с всички големи фигури, ангажирани с балканската политика. Превръща се дори в доверен съветник на цар Фердинанд, но преди всичко остава човек със силно чувство за справедливост. Днес, за първи път след твърде дълго ... |
|
|
Веднага след приемането на Търговския закон в продължение на повече от 25 години проф. Герджиков е първият преподавател по търговско право и един от най-любимите професори на студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. А почти 30 години по-късно имаме удоволствието (и забавлението) да съпреживеем търговското право, представено от професора в мерена реч. Търговското право в стихове? Начинание доста амбициозно и на пръв поглед почти невъзможно. По думите на самия автор: "гигантско количество правни повели - способно дори да те смаже", "обемно и дяволски сложно"... С таланта и ... |
|
|
Първата книга на Ишигуро наподобява дзен-будистка градина, в която няма цветисти метафори и сюжетът не е задвижван от резки зрелищни обрати. Ецуко, японка на години, която заедно с втория си мъж се е преселила във Великобритания, се опитва да проумее причините за самоубийството на по-голямата си дъщеря и се връща в спомените си към своята младост, към едно горещо лято в Нагасаки непосредствено след Втората световна война и атомните бомбардировки и приятелството си с обеднялата аристократка Сатико, съпътствано от странни, дори зловещи събития. Това е най-японският роман на този гений на литературата, тук откриваме не ... |
|
|
Спомени от един европеец. ... "Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881 - 1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици - Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна - чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque - с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните &# ... |
|
|
Днес, за първи път от половин век насам, българският читател има възможност да се докосне до тази завладяваща книга. В края на XIII век България е само сянка от предишната си мощ. Татарските ханове на Златната орда считат държавата за свой васал, а ромеите не се свенят да се намесват във вътрешната ѝ политика. Могъщите боляри признават само формално властта на Търново и изглежда, че империята на Иван Асен II никога няма да се възроди. Тогава на престола се възкачва Тодор Светослав Тертер - син на цар Георги Тертер. За няколко години с твърда ръка той успява да стабилизира България и отново да я превърне във водеща ... |
|
|
През Втората световна война на страната на Германия се бият над 1 милион доброволци от други държави, организирани основно във Вафен СС. Може би най-известният от тях е валонецът Леон Дегрел, за когото Хитлер казва: "Ако имах син, бих искал той да бъде като него". Макар че е известен политик в Белгия, водач на рексиското движение и никога през живота си не е стрелял с пушка, той решава да се запише като доброволец още в първите дни на военната кампания на Третия райх срещу Съветския съюз. Мотивира го желанието му да защити християнска Европа от съветския болшевизъм, както сам казва в книгата. Дегрел започва ... |
|
|
Историята в романа се случва във време, когато в света надделяват омразата и насилието и когато съдбите на потисниците и жертвите се преплитат. По време на трагичните исторически обрати в Словения в последните месеци на Втората световна война и в годините след нея се разказват историите на хора, които са насилници, жертви или и двете. Да запазиш достойнството си и от всичко това да излезеш цял и непокварен, дали е възможно? Може ли любовта във време на война, когато и човечеството, и моралът на човешкия избор са поставени на изпитание, да оцелее? Или любовта е жертва на войната, която необратимо маркира и променя хората? ... |
|
|
Казват, че: Възрастта не е порок; Талантът е продължително търпение, искра божия, дарба, която властва над човека; Мъдростта не е във възрастта, а в главата и се проявява чрез верността на мислите и лекотата на изразяване; Знанието е блаженство за ума... Доказателство за всичко това е настоящата книга "Облигационноправна поема" на утвърдилия се напоследък майстор на мерената правна реч и още по-отдавна утвърден университетски учен-юрист проф. Огнян Герджиков. ... |
|
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
|
|
"Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над "презряната тълпа", понеже му пречи да разгърне способностите си. Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само "свръхчовекът" е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. Те ще преодолеят низостта, повседневността и посредствеността на живота на "фасулковците". Но това не става. ... |
|
|
"Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, по своя светоглед и литературна дейност. Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните на духа. А майсторът на изисканото слово, есеистът и новелистът Цвайг отговаря на Горки почти просълзен: "Аз все още се чувствам твърде далеч от простотата на трагичното, упреквам се, ... |
|
|
При хиперборейците - Тази моя книга, пише Църнянски, е роман, пътепис, мемоари, поезия, та дори и памфлет, хаос от спомени, пътувания и лутания... Това е смесица от пътеписи до Шпицберген, дотам, докъдето корабът може да стигне, смесица от пътеписи из Италия, впечатления, бележки, размисли на човек, започнал да остарява. Пише за Италия, но същевременно възкресява спомени за неповторимия Север, за копнежа към Хиперборея - страната на вечната красота, в която слънцето никога не залязва, за митичния народ на хиперборейците, който според гръцката митология живеел от другата страна на северния вятър. Изкуството също заема ... |
