В книгата са подбрани извадки от лекции и беседи на Учителя Беинса Дуно, като те започват от 22 септември 2025 до 21 септември 2026. Също така са поместени астрологични данни в табличен вид за същия период - изгреви и залези на Слънцето, равноденствия и слънцестоения, фази на Луната, слънчеви и лунни затъмнения, и влизане на Слънцето в знаците. ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
В неназован крайбрежен град майка на семейство, избягало от война в неназована страна, търси изчезналата си дъщеря, търси я, докато, изгубила надежда и обезумяла от скръб, не се хвърля в океана. Свидетел на самоубийството ѝ става друга жена, която малко по-късно научава, че бебето, което очаква, е мъртво. Докато лежи в болницата, отказвайки да бъде подложена на принудително раждане, жената си спомня живота си, своя и на семейството си, избягало от война в неназована страна. Сингулярност е книга за загубата - на родина, на език, на идентичност. Книга, в която съдбата е запратила две жени в символична черна дупка, в ... |
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
"Мен можеш да обичаш по езически начин." Това казва Лидия Стиле на Арвид Шернблум. Някогашното невинно момиче, което той е целунал зад люляковата беседка, сега е зряла и самостоятелна жена. Освен това е обвързана в брак, както и той самият. Когато обаче десет години след последната им среща случайността отново ги събира, любовта им се разгаря като преди. И Лидия не се страхува да се отдаде на страстта си, последствията от която той може само да предусеща. Роман за любовта, илюзиите и примирението на фона на идиличния Стокхолм от началото на XX век, в който майсторски ни потапя Ялмар Сьодерберг, един от най- ... |
|
"Случи се чудо. Успях да изповядам натрупалите се в душата ми идеи и чувства благодарение на съкровените ми разговори с говорещите български и преводни книги, появили се през една от най-трудните в живота на всички ни тягостни мигове - времето, когато пандемията ни отнемаше скъпи близки и приятели. Вложих в есетата, които ви предлагам, познанията, натрупани през годините, но и премълчаното, откровенията, подсказани ми от поети, белетристи, документалисти: понякога в яростни спорове, понякога във вълшебна хармония. Летописът на книжния живот от юни 2020 до август 2021 не е досаден справочник, а го оприличавам на ... |
|
Джеръм К. Джеръм (1859 - 1927) е автор на повече от двадесет пиеси, тринадесет повести и десетки разкази. Писателят-хуморист е известен най-вече с великолепната история "Трима в лодка (без да броим кучето)", но не по-малко известни и очарователни са хумористичните му разкази и есета. В тази колекция са включени именно тези негови произведения. Тънката наблюдателност и ненадминато чувство за хумор му помагат да намери смешното и комичното дори в най-обикновените и ежедневни случки от живота. Героите му са колоритни и очарователни, те често попадат в странни, нелепи и стряскащи ситуации, но винаги намират изход ... |
|
В Затрупана София Кирил Христов разказва личната си история през спомените за своите съвременници, но и през пространството, което те обитават - улиците и сградите на столицата в първите десетилетия след освобождението и началото на XX век. Ето защо не е пресилено да се каже, че герои на този мемоар са както най-изтъкнатите лица на епохата, с които поетът и писател другарува и се конкурира за литературна слава, така и техните домове - от балкончето на Вазов до къщицата на Петко Каравелов, все места, пропити от духа на своите обитатели. Затрупана София е вълнуващ разказ за пъстрите улици на стара София, нейните сгради, ... |
|
"Опашката" е завихрящ въображението роман - едновременно нежен, провокативен и безмилостен, колкото интимен, толкова и безграничен. Една увлекателна, но и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, за любовта и свободата. Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият - дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици - критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
Съставител: Наталия Николова. ... "Понякога човек се нуждае повече от нечия история, отколкото от храна, за да оцелее." Притчите, които хората разказват, намират своето място в паметта ни, и когато настъпи момент на трудност или избор, изплуват, за да ни поведат напред. Тази книга събира мъдри и вълнуващи истории, които доказват, че знанието не е просто натрупване на факти, а светлина, която озарява пътя ни. Всяка притча е като семе - малка, но с огромна сила да разцъфне в правилния миг и да ни помогне да видим живота с нови очи. Съкровищница от притчи на издателство Монт е поредица от малки истории, ... |