Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
През 1879 г. на политическата карта на Европа се появява поредната държава, която излиза от недрата на Отоманската империя - княжеството на българите. За пръв път от XIV в. до града на Царете се появява не една, а цели две български държави. Империите се разпадат бавно, но появилите се на тяхно място държави, много често трябва в кратки и сбити срокове да покажат, че не само могат да се самоуправляват, но и да изграждат своята съдба. Започват най-бурните, романтични, често трагични, но никога спокойни времена в модерната ни държавност. Няма ден, няма месец и политически сезон, в който да не се случва нещо, ако не ... |
|
"Един преподавател изпитва особено вълнение и гордост да срещне след години свой професионално реализиран студент. Още по-голяма гордост изпитва, когато този студент е станал негов колега. Така беше за мен преди няколко години, когато на една научна конференция срещнах Хюсеин Мевсим, вече доцент в Анкарския университет. Казвам колега не просто в смисъл на университетски преподавател, а в смисъл на филолог, посветил се на посредничество между два езика и две култури в общия контекст на една трагична и величава, изпълнена с превратности обща история. За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от ... |
|
Настоящият сборник представя материалите от кръглата маса на Българският комунизъм – две десетилетия по-късно, посветена на състоянието на проучванията и обществената рефлексия върху комунистическия режим в България след неговия разпад. Изданието съдържа както исторически, така и антропологически, социологически и културологични изследвания. На практика, то до голяма степен отразява състоянието на проучванията по проблема и представлява развитие на научния дебат, оформил се на самата кръгла маса. Сборникът очертава две различни фази, маркиращи началото на един по-общ исторически и обществен дебат за това как се мисли ... |
|
"Изключително ценни материали из живота на българите са побрани в двата тома на "Княжество България", а също и в "Страданията на българите и освобождението на България през 1877–1878 година" от Георги Димитров . Повече от век книгите му са познати предимно на специалистите. Името на този автор няма да откриете в българските енциклопедии. Съдбата на "Княжество България" е драматична, такава е ориста и на автора. Неотдавна открих кратко съобщение във вестник "Вечерна поща" от 10 юли 1906 г., от което се разбира как е умрял Г. Димитров. Той постъпва на 5 май същата година в ... |
|
След като завземат властта през 1944 г., българските комунисти си поставят за цел да осъществят и „социалистически начин на живот” – всички аспекти на ежедневния живот трябва да бъдат преустроени в съответствие с определени идеологически цели. Но при реализирането на това намерение Партията и държавата се сблъскват с едно непокорно население, което не иска да живее живота си по зададени от идеологията директиви. Като резултат от политическото вмешателство и своеволните практики, възниква една диалектическа динамика на развитието, която формира реално-социалистическия експеримент. Разглеждайки централните аспекти на „ ... |
|
Книгата дава възможност на читателите да се запознаят с едно полуапокрифно и неизвестно учение за произхода на днешните гърци. "Никой в днешна Италия не твърди, че италианците са римляни и че говорят латински, въпреки че столицата им е Рим и езикът им произлиза от латинския. Афроамериканците от САЩ не твърдят, че са потомци на англосаксонските заселници, въпреки че говорят английски и живеят в първите английски колонии в Новия свят. Французите не твърдят, че са германци, въпреки че името им идва от германското племе франки, а първите им крале са чистокръвни германци. Гърците твърдят, че са потомци на народ с 5000 ... |
|
Въведение в историята на идеологическото моделиране на всекидневието през епохата на комунизма. ... "Труд, радост, отдих и култура" е книга от поредицата "Изследователски форуми", която съдържа две студии на Иван Еленков , писани по време на работата му в "Програма за независими изследвания в областта на социалните и хуманитарни науки" на Центъра за академични изследвания София. Първата проследява дейността на държавното мероприятие "Труд и радост", имало го от 1941 до 1944 г., и метаморфозите на наследилата го през 1945 г. отечественофронтовска служба "Отдих и култура на ... |
|
"Политическото Възраждане е сред най-проучваните области на доосвобожденската ни история. В резултат на усилията на няколко поколения изследователи е натрупана огромна по обем книжнина, в която се осветляват различни аспекти на борбите на българския народ за отхвърляне на чуждото господство. В научно обръщение са включени значително количество документални свидетелства, а популярните издания, посветени на отделни личности или събития, свързани с подготовката и практическото осъществяване на различните проекти за решаване на българския политически въпрос, нарастват лавинообразно с всяка следваща година. Очевидно ... |
|
Лекционният курс е предназначен за студенти, зрелостници, кандидат - студенти и за всички, които се интересуват от епохата на Българското възраждане. ... |
|
Доц. д-р Евгения Калинова преподава история на България след Втората световна война, а доц. д-р Искра Баева — съвременна световна история в Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски". Авторките работят по проблемите на вътрешната и външната политика на България, на Източна Европа и на света през XX в., а изводите от техните изследвания могат да се намерят в съвместните и индивидуалните им книги, студии и статии. Предлаганият лекционен курс проследява трудните първи стъпки на следвоенната българска външна политика. Според решенията на Тримата големи от годините на Втората световна война (Сталин, Рузвелт и Чърчил) ... |
|
Предлаганият трети том обхваща периода от 29 юни 1931 до май 1934 г., през който в България управлява правителството на Народния блок. В томът, читателят ще намери много интересни оригинални документи за вътрешната, стопанската и външната политика на Народния блок, за отношенията на България с Малката антанта и Франция, за българската емиграция и българските студенти в Чехословакия, за международната акция в защита на Г. Димитров и други. Особено важни са донесенията на чехословашките дипломатически представители за личните им разговори с царя и с различни български политически дейци, за политиката на Югославия и Румъния ... |