Още приживе, когато изгражда темелите на вътрешната организация в страната, Левски изпитва известни съмнения и терзания - дали, когато настъпи решителният миг на бунта, българите ще проявят достатъчно кураж, дързост, воля и издръжливост, за да понесат както подобава съдбовните изпитания? Може би тъкмо поради тези негови тревожни съмнения в тефтерчето му фигурира загадъчният въпрос - народе ????. Българският народ му отговори през април 1876 година по достоен начин, но за жалост Левски нямаше как да узнае отговора му и да види добрата сетнина от своето знаменито творение - Вътрешната революционна организация. ... |
|
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
|
В книгата са обрисувани социално-психологическите портрети на основните социални типове в българската история: средновековния аристократ, селянина, еснафа, буржоата, интелигента и пролетария. Този опит обобщава историческата документация, чрез която посочените социални типове са засвидетелствали своето присъствие в българското минало. Наред с това са взети предвид социалните характеристики и глобалните резултати от тяхната житейска реализация. Потърсени са също така психологическите им склонности, мотивите на общественото им поведение, причините за гибелта на онези, които са изчезнали от историческата сцена.
Очерците не ... |
|
|
Книгата е опит да се представи цялостно онази част от българското монашество в Зограф, Хилендар и Рилския манастир през XVІІІ-XІX в., която е свързана с таксидиотството като практика и дял в процесите на Възраждането. Това съсловие най-категорично въплъщава скрития реформизъм сред българската православна общност в зората на Новото време. Първият дял характеризира личността на монаха таксидиот, съчетаващ чертите на религиозното и светското, на авантюристичното и духовно-интелектуалното начало. Вторият дял съчетава интерпретативното с речниковото изложение, като за всеки от трите манастира се разпада на еднотипни в ... |
|
|
Именникът на хунобългарските канове почти век и половина е обект на много изследвания, но досега нито едно заключение не е прието от науката като напълно задоволително. Невъзможността на изследователите да разчетат паметника произтича от трудното определяне на неговото леточисление /календар/ и неговото летоброене /хронология/ и приравняването им към известните други източници дати и периоди. Трудност, която се дължи на погрешни, както авторът ги нарича "мирогледни представи" за характера на древната хунобългарска астрономия.
Именникът е задоволявал нуждата от внасяне на леточислен и летоброен ред за хода на ... |
|
|
Наследството от езическата древност в българската народна култура и в частност в българското народно изкуство представлява една необятна като обем и безкрайно благодатна като проблематика за проучване тема. Чрез нея в най-голяма степен да се илюстрира сложният и дълъг път на развитие на художествените идеи и образи, многобройните и многопластови като резултат културно-истирически наслоения в тях.
Изследването на движението на художествените идеи, образи и символи във времето и пространството е сложен и деликатен процес, изискващ много добре подготвени специалисти, обикновено в няколко области като, история на културата, ... |
|
|
Документи - история ... "Всяка нова книга, свързана с името и делото на Васил Левски, е събитие, което привлича вниманието не само на изследователите и популяризаторите на родното минало, но и на възможно най-широката читателска аудитория у нас.
Сам по себе си феноменът едва ли се нуждае от специално обяснение, тъй като специалистите в областта на българската историопис отдавна са констатирали, че интересът към личността и идейните завети на Дякона непрекъснато нараства с годините, а споровете по някои конкретни факти от неговата биография придобиват все по-разгорещен характер. В този именно смисъл появата на всяко ... |
|
|
Стотици хиляди страници са написани за историята на борбата за свобода на българите в Македония и Одринско. Но нито една книга досега не е съдържала в себе си най-важното за съдбата на сънародниците ни, отразена в българската бонистика.
Ценните книжа, събрани и представени от Костадин Христов, разкриват нов поглед от съвсем различен ъгъл към темата. Те отразяват един от проблемите, които не са позволили да се осъществи идеалът за свободна Македония - финансовият. Липсата на достатъчно средства за каузата кара войводите да се занимават с отвличания, а в определени периоди превръща смелите четници в разбойници.
В ... |
"Труд, радост, отдих и култура" е книга от поредицата "Изследователски форуми", която съдържа две студии на Иван Еленков, писани по време на работата му в "Програма за независими изследвания в областта на социалните и хуманитарни науки" на Центъра за академични изследвания София. Първата проследява дейността на държавното мероприятие "Труд и радост", имало го от 1941 до 1944 г., и метаморфозите на наследилата го през 1945 г. отечественофронтовска служба "Отдих и култура на трудещите се", закрита в началото на 1948-ма. Изследването се разгръща през граничните години от "преди"-то и "след"-то на 9 септември 1944-та и под привидните сходства на тези първи държавни проекти за обхват на свободното време, времето в труд и обществена мобилизация на широки маргинализирани слоеве, авторът анализира разбиването на социалната структура и унищожаването на водещите през първата половина на ХХ век принципи на социалната политика още през ранните година-две от комунизма у нас. Втората студия е посветена на управленския и културен феномен на същата епоха, наречен "културен календар", и разглежда основната му функция да бъде централизирано управление на процесите на културен обмен при непредотвратимо изпълнение на набелязаните мероприятия в календарния поток на дните от годината. Общата линия, свързваща двете изследвания, е идеологическото моделиране на всекидневието през епохата на комунизма в България.
Рейтинг: 8.20 / 5 гласа 
