Второ допълнено издание ... След Освобождението през 1878 г. България изпитва остра нужда от специалисти в различни области. За да помогнат за изграждането на държавната сграда на възвърналата се към нов живот българска държава, във времето на бурното развитие на чешката индустрия през ХІХ век, когато възможностите за реализация в Чехия никак не са малки, в България пристигат много чехи, мотивирани от искрено съчувствие към съдбата на славянските братя. Възпроизвеждането на епизоди от живота на Рудолф Турн-Таксис и Антон Бернкопф от гледна точка на българското обществено развитие и в контекста на общото чешко присъствие в ... |
|
От Парижкия конгрес (1856 г.) до Ньойския договор (1919 г.). Историята на Източния въпрос, на съдържащите се в него сложни противоречия между великите сили, на националноосвободителните движения, свързани с разпадането и наследството на Османската империя между края на XVIII век и Първата световна война, съставляват част от нашата народна история. В историографията ни няма по-пълно изследване и описание на този период от нашата история. Този труд се основава върху голям брой най-важни документи и реални исторически факти, характеризиращи онова време. Има основание да се твърди, че това е действителният и точен прочит на ... |
|
Открития и изобретения на учените от ФИ с АНЕБ и ИФТТ през ХХ век. ... Книгата съдържа интересни и ценни данни за откривателската и изобретателската дейност на учени от двете основни институции на физическата общност в БАН – ФИ с АНЕБ и ИФТТ. Съдържанието е изложено в четири глави и е запълнено с обширен илюстративен материал. В първата глава са разгледани началото и развитието на физическите науки в БАН през ХХ век, като е подчертана и интелектуалната дейност на учените-физици, свързана с открития, изобретения и рационализации. Във втората глава е разгледана творческата дейност на видни представители на приложната физика ... |
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
Историята лесно може да бъде превърната в мит. Трудно е зад мита да видим реалностите на миналото. Това ни помага да направим изследването на Ангел Димитров. Книгата има два центъра. Първият е разположен в историята на съвременността и анализира разпадането на Югославия и обстоятелствата, при които Република Македония се превръща в независима държава. Другият насочва вниманието към сложния, противоречив и моделиран отвън път към македонската държавност. В това първо по своя интегрален исторически подход изследване на произхода на съвременната македонска държава, авторът не оставя без отговор и най-сложните въпроси за ... |
|
|
|
|
Документален сборник, съставен от рапортите на българските владици в Македония и Одринска Тракия през 1912-1913 г., посветени на отношението на турската, сръбската и гръцката власт към завареното българско население. Издевателствата над него са описани недвусмислено: с конкретни имена, цифри и факти. Представени са списъци на арестуваните на остров Трикери, в Подрум кале, в солунските затвори и др. Проследен е процесът на ликвидиране на българските училища, църкви и читалища, както и на физическото унищожаване на интелигенцията. Изданието е богато илюстрирано. ... |
|
В своята философия на историята Хегел въвежда две знаменити понятия, приложими изцяло към българския преход - "хитрост на разума" и "ирония на историята". Най-общо зад тях стои идеята, че хората имат едни намерения и преследват едни цели в историята, но се получава нещо съвсем различно. Това е валидно в много висока степен и за българския преход, възприеман от голяма част от неговите активни участници и от голяма част от населението като "големият грабеж" и "голямата измама". И сериозният анализ следва да открие именно в какво се състои "иронията на историята" на ... |
|
Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските ... |
|
Трето допълнено и основно преработено издание ... "Кой кой е в Средновековна България" е незаменим справочник за специалисти, студенти, учители и ученици. За всички, които искат да съхранят историческата памет на българския народ. В 800 статии авторите са събрали 1 000 имена, разположени във времето и пространството, и чрез личностна характеристика са ги подредили в хронологичната рамка VII-XIV век. ... |
|
Надали ще се намери българин, който да не знае поне нещичко за легендарната Баба Тонка, "майката на апостолите", онази "обикновена българка" - всъщност една повече от необикновена личност, без която историята на националната революция би била много по-бедна, откъсната от своите корени. Защото "неграмотното момиче, родено и живяло в патриархалната среда на XIX в., в годините на своята зрялост достига до равнището на на политическата личност, майката която без колебание поставя на първо място в скалата на семейните ценности героизма и саможертвата в името на националния интерес..". Защото Баба ... |
|
Подбраните тук изследвания на Джеймс Кларк провокират нова и не много позната перспектива спрямо българо-американските отношения посредством ролята на американски интелектуалци - мисионери, дипломати и журналисти, в съдбовните десетилетия на българската история през епохата на националното Възраждане. Живо и увлекателно са описани героичните образи на хора, съдби и събития, вплели се по странно стечение на обстоятелствата в най-забележителните мигове от борбите на българите за национално признаване, за духовна и национална независимост. Тук са Константин Фотинов и „Любословие“, преводачите на Библията на български език, ... |