Книгата е част от поредицата "Женската памет". ... "Хайде да крадем дини" (2009) на румънката Нора Юга е шокираща книга, която разглежда две теми табу: детската сексуалност и сексуалното насилие. В основата на романа стои истински случай, разтърсил румънското общество преди няколко години: десетгодишно момиченце от ромски произход е изнасилено от шестнайсетгодишния си чичо. Бременно в шестия месец, детето е пратено в Англия, за да му бъде направен аборт. Дискурсът на Нора Юга е съсредоточен върху сравненията, авторката прави препратки съм собствения си жизнен опит и създава въображаеми светове и ... |
|
От авторката на "Любов" - Елиф Шафак. ... В минутите след смъртта си Текила Лейла си спомня живота - започнал с надежди и завършил... Всъщност завършил. Обаче не е толкова просто, нали? Приятели, семейство, любов, сълзи, омраза, мечти. Всичко протича пред очите ни за десет минути и тридесет и осем секунди. Казват, че това е времето, през което мозъкът все още продължава своята дейност, въпреки че сърцето е спряло. Но как е възможно да събереш цял един живот в минутите, необходими за завирането на чайник? ... |
|
Единадесетгодишният син на американския президент Ейбрахам Линкълн - Уили, умира. Духът му попада в "бардо" - гранично състояние и пространство между живота и смъртта според будизма. Там вече е населено с други призраци, чиито странни истории се преплитат с тази на Уили и неговия скърбящ баща. Сондърс придава свръхестествена атмосфера на една семейна трагедия и така преодолява всички жанрови граници. Историята за загубата на дете "звучи" на фона на свидетелствата за Гражданската война и общочовешките екзистенциални тревоги. Джордж Сондърс (р. 1958) e американски писател, автор на разкази, есета, ... |
|
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Манюня" на издателство "Лабиринт. ... Най-слънчево забавната втора книга от тритомника, посветен на веселите ѝ патила и приключения, в които тя се впуска заедно със заклетите си приятелки по пакости Нарине и Каринка. Тази книга е за вас, ако вече сте успели да опознаете и да обикнете веселите немирници, строгата, но симпатична Ба, шумните им роднини, които както никой друг умеят да забъркват каши. И за онези, на които им предстои това ужасно приятно запознанство. Ако си мислите, че знаете на какво са способни три момичета, които не ги свърта на едно място и искат да ... |
|
Една интригуваща и мистична история, която ще ви накара да повярвате в чудеса! Вече никога и нищо няма да бъде същото... Един прекрасен, наглед съвсем обикновен четвъртък преобръща живота на една млада жена. В столичен квартал, който все още няма история, Ая намира отдавна изгубената си сестра... само за да изчезне отново. За да запълни пропастта между тях и да наваксат двайсет и петте години раздяла, тя ѝ оставя дневниците, които е водила от дете. Прочитайки написаното, сестра ѝ решава да разкаже нейната историята - понякога тъжна и трогателна, понякога смешна. Но истинска. Историята на Ая. Яна Станкова е ... |
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
Еди Румян е роден през 1978 година. Възпитаник е на НФСГ, а по-късно завършва магистратура в Стопанския факултет на Технически Университет - София. Има публикации в списанията КРЪГ и GRANTA. Негови разкази са участвали в литературни формати като Писатели - безкниги, Пощенска Кутия за приказки и други. През 2018 г. разказът Баница с локум е отличен със специалната награда на почетното жури на конкурса Агоп Мелконян. "Сборникът на Еди Румян ни среща с радостта от хубавите истории. Това е книга за съвпаденията и разминаванията, за това, което ни разсмива, и това, което ни засяда в гърлото, за обикновените разговори и ... |
|
През 1942 година Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот; говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще ... |
|
"Три жени осмислят изминатия път от общото им детство до момента, в който се засичат отново в родния си град, изкачили вече хребета на зрелостта. Дали са опазили нещо от детските мечти и въжделения в съсипията на реалността? Любовта дар от Бога ли е, или дяволско изчадие? Кой е по-добрият учител - разумът или сърцето? Това е книга за различните пътища към постигането на хоризонт в живота, за съдбата като капан и като възможност. Божана Апостолова разгръща трите линии на разказа леко и увлекателно, с характерния си живописен език. На някои места ни разплаква, на други ни разсмива. Но никога не пести истината. " ... |