"Фар Шабла е най-старият, най-високият, най-колоритният български фар. Той е най-източната българска географска точка. Тук новата година астрономически идва първа в у нас. За фара са писали мнозина историци, журналисти, краеведи, географи, утвърдени имена и начинаещи. Той е вдъхновявал (и ще продължи да вдъхновява!) много поети и художници. Не съм критик - литературен или художествен, но ще отделя място за нашите - местните: Георги Давидов, Стефан Жечев, Александър Александров и Коста Костов. Каквото и да се напише за фар Шабла, все ще е малко, но това не означава, че не бива да опитваме да добавяме към тази история ... |
|
|
Българската стопанска история за времето след Освобождението през 1879 година в обществено популярната си част се състои от предъвкване на познати факти, които са така подбрани, че да форматират определен начин на мислене, обикновено изгоден за всякаква порода управляващи. Стопанската история не е разказ за първата железница, завод, самолет или компютър... В нея няма героични битки, драматична любов и омраза, бързи промени и трагични лични съдби. Тя не е удобна дреха, не е сигурен подслон или източник на вдъхновение за необременените със здрав разум. Същевременно тя не е и филм на ужасите или новинарско заглавие, което ... |
|
|
"От тази книга ще разберете колко... малко знаете за Васил Левски. Абсолютно неподозирани факти от живота му, връзки с неочаквани хора и успешно изпълнени мисии, за които не сте и сънували. Апостолът е абсолютният връх не само на революционно-освобожденската ни борба, той е такъв изобщо сред всички българи в цялата ни история. Личните му качества и обективни достижения задминават тези на всеки друг - дори на най-успелите ни владетели... Дългоочакваната финална книга от поредицата за Задругата представя края на петвековната неравна борба на тайната организация на цар Шишман за възстановяване на историческата ... |
|
|
Тук Хемингуей никога не е бил и нови разкази са истории за хора и случки, които сплотяват и развеселяват компанията. Те изтъкват разказвача, но винаги в забавна и смешна светлина, така че всеки да се почувства съпричастен. Иван Гарелов е журналист с огромен опит. Характерно за него е да изглежда непринуден, докато е напълно подготвен. И този вид разкази са неговата специалност, истории, разказвани и оформяни години наред. В тях авторът споделя специализирани познания за храната и хората по целия свят - как изтрезняват унгарците, как живеят монасите в Атон, какво се яде по време на война във Виетнам и на пикник в Кувейт. ... |
|
|
Мигове извънредност във фотографии и текст от световноизвестния диригент Йордан Камджалов. Йордан Камджалов е световнопризнат диригент, носител на множество международни отличия. Дирижира в десетки държави на три континента. Съосновател е на фондация Йордан Камджалов и създател на редица културно-просветни инструменти, посветени на възпитанието и социалното здраве на човека и обществото. Всички приходи от настоящото издание са дарение за културно-просветните дейности на фондация Йордан Камджалов. ... |
|
|
Той се бори, за да убива. Тя се бори, за да живее... Всеки юни семейство Фокс се качва на колата и отива в живописния Кентъки, за да остави децата си за двуседмичната им ваканция при баба. Тук дванайсетгодишната Теа може да тича на воля и да помага в приготвянето на домашен сапун. На следващия ден родителите ѝ потеглят обратно за Вирджиния, без да подозират, че съдбата им е подготвила среща с чистото зло. С убиец. След няколко дни в Кентъки Теа и баба ѝ Луси се събуждат от един и същ кошмар. И макар че двете почти не говорят за общата си специална дарба, през онази нощ веднага разбират, че се е случило нещо ... |
|
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
"Искате ли да научите откъде дошъл Путин? Какви са днешните руски хора? И защо са такива, каквито са? Прочетете тази книга. Авторката години наред си води дневник за душата на своя народ - с любов и омраза. Учените твърдят, че за душата няма място в човешкото тяло. Къде се намира тя тогава? Костюченко посещава домове и училища, сяда около масите на сватби и тържества и задава на родители и деца въпроси за любов и омраза. И така пред нас се възправя чудовището, чиито следи днес виждаме в Киев, Буча и Ирпин същото онова чудовище, което хвърля целия свят в ужас за неговото бъдеще." Светлана Алексиевич, носител на ... |
|
|
Ти, подобие мое не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател. Антиутопия? Дано."Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас - не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч. Най- ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
Нови 20 истории."Софияписецът... Вместителят на спомените... Архиварят на изгубения град... Фланиращият софиянец... или сладкодумният повелител на отломките, който не спира да върви из нашия град, да витае около кооперации и входове, да се заговаря с излизащи от тях хора, да се изкачва по непознати стълбища, с рентгеновите си очи и с камерата на телефона си да съзира местата, на които са живели големите ни и значими личности, повечето от които днес са забравени. Техните имена не само са забравени. Те са потулени. Те са насилствено изтрити от нашата памет. Забравата за тях беше наложена, натрапена, а паметта за тях - ... |
