В настоящата монография авторът подробно разглежда изборната практика и изборното законодателство през 1919-1939 г. На подробен анализ се подлагат приложението на пропорционалната система и проблеми, свързани с нея като: въвеждането на задължителното гласуване през 1919 г., изборната реформа от 1923 г. довела до "законовата" кражба на гласове; основните проекти за реформи и идеи за реформи в периода 1926-1931 г.; Реформата от 1931 г., довела до триумфа на партийно-партизанското начало в българския политически живот със своите основни компоненти - въвеждане на Централни партийни листи, поставяне на изборен праг ... |
|
|
От възстановяването на Българската държава до началото на деведесетте години на XIX век. ... В монография се разглежда приложното поле на мажоритарната избирателна система в България през първите две десетилетия след възстановяването на българската държавност от 1979 г. Изборната технология се изследва на фона на богатата политическа практика, даваща богат материал за оценка на ефективното приложение на изборното ни законодателство. Книгата представлява интерес за всички, които се интересуват от избирателните системи и процедури и историята на българския политически живот. ... |
|
|
Какви бяха министрите от кабинета на д-р Васил Радославов, премиер на България в периода 1913-1918 г. - Политически престъпници? Национални предатели? Гробокопачи на България? Истински патриоти? Слаби политици? Или жертва на обстоятелствата? А може би нито една от посочените характеристики не е достатъчно точна? Кои от министерските престъпни деяния, извършени тогава, имат "непреходно" значение и може да ги срещнем и в днешната българска "модерност"? Повтарят ли се механизмите на облагодетелстване от властта във времето? Нужна ли е повишена наказателна отговорност за тези, които управляват държавата? ... |
|
|
През периода 1912-1918 г. България води три войни, в които претърпява две национални катастрофи с практически непоправими последици. Българският политически елит се оказва негоден да осъществи националното обединение и пропилява всичко, което армията извоюва с много кръв и жертви по бойните полета. След края на войната страната ни, може би окончателно, се превръща в незначителен фактор в европейски и световен план.
В настоящето изследване авторът се опитва да разграничи политическата от съдебната отговорност на кабинетите на Ив. Гешов (1911-1913), Ст. Данев (1913) и Ал. Малинов (1918), управлявали България в съдбоносните ... |
