Най-космополитната поетеса в историята на българската литература с общо 35 книги, издадени на 5 континента, и поезия, преведена на 13 езика, включително японски, арменски и арабски. Ваня Петкова (1944 - 2009) остава единствената поетеса в света, изнесла два авторски рецитала по време на полет в самолет през 1983 г., за което е предложена за Рекордите на Гинес. Става доктор по испанска филология в Университета Хосе Марти в Хавана, Куба, където живее от 1974 до 1978 г. по време на дипломатическата си кариера като културен представител на България в страната. Преводач от украински, английски, руски, сърбохърватски, немски, ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
Новата политическа поезия иска да споделя неща, които повечето хора обикновено премълчават, защото не могат или не желаят да кажат. Мнозина живеят в страх и срам от думите за собствения си живот насред политическото. Новата политическа поезия се стреми да говори пряко на гражданина, но не за да го съди и назидава, не да го зове за действия или да го мобилизира за съмнителни подвизи, не за да казва истината, а за да вдигне екзистенциалния залог на политическото, да представи политиката като зависима от избора на човека, който съществува в късите напрежения между интимното същество и общественото животно. Книгата съдържа ... |
|
|
За да разрешиш необикновено убийство, ти е нужен необикновен екип... В малкото английско градче Марлоу седемдесет и седем годишната Джудит Потс живее живота точно по свой вкус. Обитава сама любимата си леко занемарена къща на брега на Темза, няма мъж, който да ѝ казва какво да прави и по колко уиски да пие, и се занимава с нещо приятно, колкото да не скучае - съставя кръстословици за Таймс. С две думи, Джудит е блажено щастлива. Една вечер обаче, докато изпълнява редовния си ритуал, а именно да плува гола в реката, Джудит чува вик, последван от изстрел. Без съмнение, в къщата на съседа ѝ е станало убийство. ... |
|
|
Съставител: Иван Теофилов. ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
|
Заглавието Кинкон е разговорна, просторечна версия на името на легендарната филмова горила Кинг Конг, на която е оприличен главният герой - има реален прототип от родното място на писателя, град Генерал Белграно в провинция Буенос Айрес. Това обаче съвсем не означава, че връзката на творбата с реализма е проста и еднозначна. Кинкон е сложен, богат, полифоничен роман, който не само позволява, но и изисква много прочити. Ироничен и разтърсващо трагичен поглед към традиционната дилема в латиноамериканската литература цивилизация-варварство, Въпросът за другия, в чиято светлина Цветан Тодоров вижда Завладяването на ... |
|
|
Необичайна книга за баячките. Книгата Господ няма да ми се сърди от Серги Гьошев е колкото проучване на малката домашна църквица, която сподиря от векове бита на българите-християни и битието на жените баячки, толкова и художествено, картинно пресъздаване на видяното и чутото от автора по време на репортерските му скитания като радиожурналист в БНР през годините, наред с находчиви препратки към Стария и Новия завет. Тя поставя в съвсем нова светлина лечебната обредност на баячките, извън досегашния традиционен народопсихологически или етнографски подход към темата за народните лечителки."Гьошев е смирил в едно ... |
|
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
|
"Фар Шабла е най-старият, най-високият, най-колоритният български фар. Той е най-източната българска географска точка. Тук новата година астрономически идва първа в у нас. За фара са писали мнозина историци, журналисти, краеведи, географи, утвърдени имена и начинаещи. Той е вдъхновявал (и ще продължи да вдъхновява!) много поети и художници. Не съм критик - литературен или художествен, но ще отделя място за нашите - местните: Георги Давидов, Стефан Жечев, Александър Александров и Коста Костов. Каквото и да се напише за фар Шабла, все ще е малко, но това не означава, че не бива да опитваме да добавяме към тази история ... |
|
|
В тази странна романтично-приключенска история, прототип за чийто главен герой е Иван Вазов, България е изгубила Сръбско-българската война, София е обсадена от чужди войски, държавността е в развалини и на карта е заложено всичко, за което поетът, писателят и публицистът Йоан Вазев води неравна всекидневна борба като редактор на столичния Глашатай. А когато в утринта на 19 май 1887 година в столицата влиза новият австрийски градоначалник и безцеремонно започва да се разпорежда с видната софийска общественост, Вазев и неговата красива възлюбена Венера Добронравна нямат друг избор, освен да направят всичко възможно да ... |
|
|
Бърни Мун живее с усещането, че е невидима за света. Посветила себе си на другите, но съпругът ѝ почти не я забелязва, а синът, когото обожава, не общува с нея, а с майка ѝ. Няма и приятели. Скоро ще навърши 50 и отгоре на всичко навлиза в тежка менопауза. Но когато в парка близо до дома ѝ е намерено тялото на млада жена, убийството разпалва спомени от детството ѝ за талант, който е бил погребан твърде отдавна. Бърни се е заклела, че никога повече няма да го използва заради инцидента с господин Д. И добре знае, че този талант може да унищожи всички около нея. Има обаче някои сметки за разчистване, ... |
|
|
Татарски небивалици. Още с първите страници на книгата се потапяме в атмосфера на реалистични небивалици, които се носят като лятна мараня над добруджанската равнина. Пред очите ни се преплитат образи и картини, несрещани в родната ни литература. М. де Ивантес е роден през 1952 г. в добруджанското село Къпиново. С голям интерес слуша разказите на съселяните си за живота им в Северна Добруджа, откъдето са преселени по силата на Крайовската спогодба от 1940 г. След години вниманието му е привлечено от живеещите в съседство татари, напуснали родината си по време на Кримската война от 1853-1856 г. Започва да изучава ... |
