Пътуване с лек багаж (1987) е най-емблематичната книга за възрастни на Туве Янсон, която ще позволи на българския читател да опознае авторката в напълно нова светлина. В дванадесетте разказа от сборника героите пътешестват: в пространството, във времето, във въображението си. Изправени пред новото и непривичното, реагират както най-добре съумеят: помъдряват, капитулират, преобразяват се. Японско момиче мечтае да гостува на любимата си писателка на малкия ѝ финландски остров; троица чудати пияници разказват в нощен Хелзинки на млада двойка за желанието като двигател на живота; млада двойка оцелява в ... |
|
В царството на мрака, когато зимата танцува фокстрот над града, комисар Михаил Донов, наричан Мишената, е поставен пред мрачно изпитание − зеещи отвсякъде врати, мъртъв гарван пред дома му, черно куче, закачено за полицейския автомобил. И заплашителни строфи от стихотворения, намерени по странен начин. Серията убийства тепърва предстои и само кварталът, Грешният квартал, знае кои са белязани да умрат... Във всяка изпратена строфа убиецът посочва различни елементи от своите престъпления, но не и мотивите за смъртоносните си действия. Комисарят и неговият екип попадат в лабиринт, чиято парадоксална логика е изградена ... |
|
Част от поредицата "Вълчан Войвода". ... Христо Красин ни разказва увлекателна история, изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Той се позовава на записките на поп Мартин - един от най-близките съратници на Вълчан войвода, който открива скрито съкровище в един от „банковите трезори” на римляните. Известни със своята изобретателност при опазването на златото, което добивали из нашите планини, те го криели в естествени пещери или ръчно прокопани галерии. Някои от тези „банки” вече са открити и разграбени, но повечето все още пазят тайните си. В интервю за Радио „Дойче Веле” преди години авторът повдига ... |
|
"Веднъж, когато се разхождаше между черкезките и грузинките, девойките, чиято красота в Стамбул се смяташе за класическа, султанът изведнъж се спря пред едно мило и нежно лице. Той сведе поглед към дигнатото срещу него лице, лице без видима красота, но с изкусителна усмивка, зелените очи, засенчени от дълги ресници, го гледаха не само закачливо, но и дръзко. И той, който беше виждал толкова погледи, изпълнени със страст, мъка и унижение, неочаквано се поддаде на тези смеещи се очи на момичето, което в харема бяха нарекли Хурем. Кърпичката, лека като паяжина, остана на нежното рамо на онази, която целият свят скоро ... |
|
"С годините някои имена избледняват, докато други започват да светят все по-ярко. Времето е най-безпощадният съдник, който безкомпромисно определя мястото на всеки творец върху скалата на националния пантеон. Задължение на историографа е да намери точната мяра между тленното и вечното, между онова, което отмира, и онова, което остава и се утвърждава. Спокойно може да се твърди, че едно от най-знаковите имена в българската историография е това на проф. д-р на историческите науки Зина Костадинова Маркова. Със своите многобройни изследвания и публикации на документи върху църковно-националното движение и политическата ... |
|
Български исторически роман. ... Когато разтвориш страниците на тази книга, ще попаднеш в чудния свят на Токораз Исто и ако се взреш внимателно, ще видиш, че от картините които той рисува, струи светлина. Тази светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. И само то теб, скъпи читателю, зависи дали ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България да продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към себе си?! Аз вярвам, че да! Нека ... |
|
Двуезично издание на български и френски език ... Има вълнуващи страници, които се превръщат в културен феномен, чрез който можем да прочетем музикалната ни летопис, музикалнокултурните ни нагласи, народопсихологията ни. Такава е историята на известните северняшки хора за духов оркестър. Създадени през първата половина на ХХ век в Северозападна България като индивидуално творчество, механизмите на тяхното разпространение предначертават пътя им на фолклоризиране. Причините за тази метаморфоза са в самата изпълнителска практика. Военните духови оркестри и селските музики са центърът на музикалния живот, особено в по-малките ... |
|
Измъчван от носталгия внук купува балсамираното тяло на Ленин като подарък за своя дядо. Безпътен вундеркинд нахълтва в църква, за да открадне златен кръст. Едно момче среща едно момиче веднъж на всеки пет години насред реката, която разкъсва селото им между две държави. Българин и японка пристигат у дома с надеждата за ново начало, а нелеп инцидент преобръща живота им из основи. Такива са красивите и неочаквано трогателни истории на Мирослав Пенков за една България, в която минало, настояще и бъдеще остават неразделно вплетени в едно."Осемте разказа в този сборник рисуват една България минала и настояща, приказна, ... |
|
Хронологически "Мъгла" е първата книга в проза (написана през 1907 и публикувана през 1914 г.), типична аз измисления от самия Унамуно нов литературен жанр, наречен "нивола", но по достойнства е може би на-значимото му произведение. В него се преплитат основните вълнуващи писателя и философа идеи и въпроси: за трагичното чувство на живота, възможно ли е или не безсмъртието, терзанието в търсенето на самоличността, волята и правото на свободен избор, сън ли е животът, кое е действителност и кое измислица, и кое от двете е по-реално.. Най-силният момент в "Мъгла" е когато автор и герой се ... |
|
Паланюк се завръща по-безпардонен (ако това изобщо е възможно) от всякога! "Призрачно" е роман, изпълнен с прости човешки истории. Двадесет и три от най-ужасяващите, отвратителни и същевременно най-смешни случаи, които сте срещали. Лудостта царува, моралът е отдавна мъртъв, запратен в забвение, заедно с последните останки нормалност на автора. В тази изящно изработена гротеска, изградена върху безжалостна деконструкция на примитивните човешки стремления, майсторът на социалната сатира вилнее из брилянтната кочина, която за мнозина е просто светът. Казват, че изкуството имитира живота. В тази книга виждаме какво ... |
|
"Обичам книги като новата на Бойка Асиова "Лудовица". Уж е само сборник с разкази, но е много повече - книга за всичко, от онези, рядко срещаните, които не се интересуват от жанровете и са белег на зенита на писателския талант. Тези разкази са като угнили круши - когато крушата е най-сладка. Като изделието на медникар са - дълъг труд с леко търпеливо почукване на длетото. Вътре има хора от различни времена, които са толкова пълнокръвни, че можеш да ги пипнеш. И такъв хубав език, че изведнъж разбираш - гласът на Бойка Асиова не е само нейният авторски глас, а идва от много дълбоко. Или, ако цитираме от ... |
|
Книгата е част от поредицата "Известните жени в историята" на издателство "Емас". ... Буйни огнени коси и буен, огнен нрав, владетелка, нетърпяща никого над себе си, но и жена, подвластна на любовта, войнствена защитничка на владенията си, но и емоционална покровителка на изкуствата, дама на рицарите и муза на трубадурите - това е Алиенор Аквитанска, съпругата на двама крале, призната за най-красивата жена на Европа от съвременниците си и за най-забележителната жена на Средновековието от днешните историци. През XII в. Аквитания е голяма страна, заемаща почти половината от територията на днешна ... |