В тази книга големият познавач на старогръцката култура проф. Николай А. Кун е събрал и пресъздал талантливо главните старогръцки легенди и митове. Те разказват напрегнато и поетично за делата на безсмъртните богове, които обитават планната Олимп - Зевс, Хера, Аполон, Афродита и други. Увлекателно са описани и подвизите на героите - хора, надарени със свръхестествена сила, ловкост и смелост - като Тезей, Персей, Херакъл. Възникнали преди хиляди години в различни части на Древна Гърция, тези легенди и митове са едно от най-ценните духовни съкровища на европейската култура. Николай А. Кун (1877 - 1940) е руски историк и ... |
|
|
Ако бремето е твърде голямо и се задържи прекалено дълго, дори любовта се огъва, пропуква се, стига точката на пречупване и понякога се пречупва. Но дори когато е на хиляда парчета в краката ти, това не означава, че вече не е любов. Йежиде и Акин се срещат в университета и подобно на много други млади хора в Нигерия в края на 20. Век, вярват в моногамията. Убедени са, че един съпруг се нуждае само от една съпруга и че любовта е достатъчна, за да се справят с всичко. Любовта обаче не е достатъчна, когато за пореден път чакаш пред лекарския кабинет с надеждата да ти кажат защо не можеш да забременееш. Любовта не е ... |
|
|
Червеношийката е завладяваща история за война, любов и предателство, простираща се от чезнещите дни на Източния фронт до съвременно Осло, град върху буре барут - опасна комбинация от неспокойни мюсюлмани имигранти и възродилото се неонацистко движение. Епичен сюжет, разгърнат според традициите на класическия криминален роман. 1944: Даниел, легендарен сред норвежците, борещи се на Източния фронт срещу настъплението на болшевизма, е убит. Две години по-късно ранен войник се събужда в болница във Виена и там среща млада сестра. Последствията от тяхната връзка ще отекват десетилетия... 1999: Хари Хуле прострелва служител ... |
|
|
Главен герой на романа е капитан Симонини, авантюрист и шпионин. Според издателите и самия автор, в сюжета на книгата са вплетени много исторически събития като делото Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто, войни, революции, заговори, интриги и покушения. Както подчертава Еко, всички герои на "Пражкото гробище" са реално съществували исторически личности освен главния герой, който се явява събирателен образ. Еко казва, че се е стремил да направи капитан Симонини "най-отблъскващия циник на световната литература". Една от главните теми на романа е зараждането на съвременния антисемитизъм, в частност, ... |
|
|
– О! За мен ще напишат съвсем друго. За мен биха написали така: “Вторият труп принадлежи на двадесет и седем годишен мъж. Той е обичал и страдал. Обичал е парите и е страдал, защото ги няма. Главата му с високо чело, увенчано със смолисточерни къдри, е обърната към слънцето. Неговите изящни крака, четиридесет и втори номер, са насочени към северното сияние. Тялото е облечено в чисти бели дрехи, на гърдите му лежи златна арфа с инкрустация от седеф и нотите на романса “Прощавай, Ново село”. Покойният юноша се е занимавал с пирография, което се вижда от намереното в джоба на фрака удостоверение, издадено на 23/VIII.24 г. от ... |
|
|
Лондон, 1896 г. Пред прага на XX век поредица изобретения вдъхват вяра, че науката може да постигне всичко, за което хората някога само са мечтали. Сред новите чудеса като електричеството и велосипеда се появява и фирмата "Мъри Пътешествия във времето", сбъдваща копнежа, пробуден година по-рано от писателя Х. Дж. Уелс и неговия роман "Машината на времето". Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, ... |
|
|
"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
|
Съвременен вариант на култовата класика "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", прочетена от над 5 млн. читатели. Многобройни са поклонниците на дзен маршрута от Минеаполис до Сан Франциско. Един от най-запалените последователи на Робърт Пърсиг, неговата философия и дзен маршрута е канадският журналист Марк Ричардсън. След много обстойно проучване на книгата, обстоятелствата около написването й и маршрута той поема по следите на Пърсиг. От неговото пътешествие се ражда и настоящият личен разказ с философско разследване. Ричардсън не само следва дзен маршрута на Пърсиг и споделя своите впечатления и ... |
|
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
|
Сономин Удвал (1921-1991) е една от малкото жени-писателки в Монголия, виден държавен и обществен деятел. Носителка е на множество отличия, сред които: Държавната награда на Монголия за литература (за романа й "Велика съдба", 1978), орден Сухе Батор, орден "Полярна звезда" (за помощта, която е оказвала на фронта по време на войната, 1946), златен медал на името на Жолио Кюри от Световния съвет за мир, наградата "Лотос" на Съюза на писателите от Азия и Африка. "... Ховор е необикновена монголска дума, която значи две неща едновременно - необикновен и ограничен (Необикновен гост, оскъдна ... |
|
|
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са сложени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. Херман Брох обяснява надълго основанията си да вземе за сюжет тъкмо съдбата на Вергилий. Той живял също в епоха на отмираща култура, на преломни духовни ценности. Нищо чудно, че поетът, допринесъл най-вече за увековечаването ѝ, предусеща и нейното отрицание. Псалмопеецът на самовлюбените римски божества ... |
|
|
Наблюдавам се отстрани като в добър документален филм - гърча се от скрупули, като че ли искам да се оправдая за нещо, което е разбираемо. Всъщност какво искам да защитя - филмите си от забрава или да долажа, че животът ми не е протекъл напразно? В най-мрачните си мисли относно професията и ползата от нея стигам до извода, че съм преливала от пустото в празното. А колко по-полезна работа бих свършила, ако си останех в училището! Защото документалното кино по онова време по функциите си, не и по съдържанието си, беше елитарно изкуство. Не цялото, разбира се, но това, което ние, няколкото донкихотовци, правехме. А то ... |
