"И не преставам да се питам от къде се е взела тази божа дарба у медвенското овчарче Джендо. Възможно ли е през столетия робска участ някакъв ген да се е спотайвал, съхранявал и да е чакал упорито своя час, за да окрили душата на един мъченик? Възможно или не - "Записките" са пред очите ни и ще векуват. В родната литература са написани по-гладки редове, по-стилни съчинения, но няма по-българска книга от Записките. Когато ги препрочитах, ме обзе безпокойството как ще се посреща словото на Захари Стоянов от съвременния нетърпелив, многознаещ и малкочетящ българин. Ще има ли той мъжеството и търпението да ... |
|
|
В тази книга големият познавач на старогръцката култура проф. Николай А. Кун е събрал и пресъздал талантливо главните старогръцки легенди и митове. Те разказват напрегнато и поетично за делата на безсмъртните богове, които обитават планната Олимп - Зевс, Хера, Аполон, Афродита и други. Увлекателно са описани и подвизите на героите - хора, надарени със свръхестествена сила, ловкост и смелост - като Тезей, Персей, Херакъл. Възникнали преди хиляди години в различни части на Древна Гърция, тези легенди и митове са едно от най-ценните духовни съкровища на европейската култура. Николай А. Кун (1877 - 1940) е руски историк и ... |
|
|
Книга от поредицата "Китайски загадки" ... Съдията Ди, главен герой на холандския писател, разкрива мистерии в "Ди Гунан", "Златното божество" и "Загадката на лабиринта". Източният детектив не е измислен от Хюлик. Той е чиновник, живял в Древен Китай между 630 и 700 г., запечатан в старинните хроники като мъдър и справедлив управник. На китайски криминална загадка е "ан", тъй че заглавието "Ди Гунан" означава буквално "Криминални загадки, разрешени от съдията Ди". Робърт ван Хюлик е холандски дипломат, световноизвестен специалист по история на Древния ... |
|
|
Една българска майка гостува на синовете си в Щатите. „Децата ми заминаха през есента на 1998 г. Пътувах три пъти до Западното полукълбо, за да видя как живеят там... При първа среща Америка е безконечен път. Съдено ми бе да стъпя на земята й нощем, но около колата ни не царуваше мрак. Блестяха хиляди светлини и ясно бе като ден......Нашите млади изпревариха стотици чужденци. Победиха в тежки конкурси и се установиха в далечни земи – там днес е техният свят... - А как мислите? Следващите внуци ще говорят ли български? - Ами! - Може да не говорят, но да го разбират? - Ами! - Само езикът ли е родината? - Шт! Ще говорят, и ... |
|
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
|
Главен герой на романа е капитан Симонини, авантюрист и шпионин. Според издателите и самия автор, в сюжета на книгата са вплетени много исторически събития като делото Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто, войни, революции, заговори, интриги и покушения. Както подчертава Еко, всички герои на "Пражкото гробище" са реално съществували исторически личности освен главния герой, който се явява събирателен образ. Еко казва, че се е стремил да направи капитан Симонини "най-отблъскващия циник на световната литература". Една от главните теми на романа е зараждането на съвременния антисемитизъм, в частност, ... |
|
|
– О! За мен ще напишат съвсем друго. За мен биха написали така: “Вторият труп принадлежи на двадесет и седем годишен мъж. Той е обичал и страдал. Обичал е парите и е страдал, защото ги няма. Главата му с високо чело, увенчано със смолисточерни къдри, е обърната към слънцето. Неговите изящни крака, четиридесет и втори номер, са насочени към северното сияние. Тялото е облечено в чисти бели дрехи, на гърдите му лежи златна арфа с инкрустация от седеф и нотите на романса “Прощавай, Ново село”. Покойният юноша се е занимавал с пирография, което се вижда от намереното в джоба на фрака удостоверение, издадено на 23/VIII.24 г. от ... |
|
|
Лондон, 1896 г. Пред прага на XX век поредица изобретения вдъхват вяра, че науката може да постигне всичко, за което хората някога само са мечтали. Сред новите чудеса като електричеството и велосипеда се появява и фирмата "Мъри Пътешествия във времето", сбъдваща копнежа, пробуден година по-рано от писателя Х. Дж. Уелс и неговия роман "Машината на времето". Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, ... |
|
|
"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
|
Съвременен вариант на култовата класика "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", прочетена от над 5 млн. читатели. Многобройни са поклонниците на дзен маршрута от Минеаполис до Сан Франциско. Един от най-запалените последователи на Робърт Пърсиг, неговата философия и дзен маршрута е канадският журналист Марк Ричардсън. След много обстойно проучване на книгата, обстоятелствата около написването й и маршрута той поема по следите на Пърсиг. От неговото пътешествие се ражда и настоящият личен разказ с философско разследване. Ричардсън не само следва дзен маршрута на Пърсиг и споделя своите впечатления и ... |
|
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
|
Сономин Удвал (1921-1991) е една от малкото жени-писателки в Монголия, виден държавен и обществен деятел. Носителка е на множество отличия, сред които: Държавната награда на Монголия за литература (за романа й "Велика съдба", 1978), орден Сухе Батор, орден "Полярна звезда" (за помощта, която е оказвала на фронта по време на войната, 1946), златен медал на името на Жолио Кюри от Световния съвет за мир, наградата "Лотос" на Съюза на писателите от Азия и Африка. "... Ховор е необикновена монголска дума, която значи две неща едновременно - необикновен и ограничен (Необикновен гост, оскъдна ... |
