"Казват, че първата целувка трябва да се заслужи. Дявол със скрито зад маска лице открадна моята първа целувка под черното чикагско небе. Казват, че са свещени обетите, които даваме в сватбения си ден. Не бяхме излезли от църквата, а моите вече бяха престъпени. Казват, че сърцето може да бие само за един мъж. Моето беше разкъсано на две и кървеше за двама съперници, които се бореха за него до самия нерадостен край. Обещана бях на Анджело Бандини - моята единствена любов и наследник на едно от най-могъщите семейства в Чикаго. От любимия ми ме отне сенатор Улф Кийтън, който изнуди баща ми със собствените му грехове, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго". Ояр Вациетис (1933 - 1983) е едно от най-големите имена на латвийската литература, народен поет на Латвия, един от стълбовете на модерната латвийска поезия през втората половина на ХХ век, оказал силно влияние на няколко поколения поети. Досега у нас са публикувани две книги на Вациетис: "Избрани стихотворения" (1966) в превод на Константин Павлов и "Леден витраж" (1987), съдържаща избрани стихотворения в подбор на Здравко Кисьов и Георги Белев и включваща преводи на Константин Павлов, Здравко Кисьов и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Магика" на издателство "Изток - Запад". ... Въпреки че днес е по-известен с "Изгубеният свят" и историите си за "Шерлок Холмс", Артър Конан Дойл (1859 - 1930) е смятал, че най-доброто му произведение е "Белият отряд" (1891). Действието в този исторически приключенски роман се развива по време на Стогодишната война в Англия, Франция и Испания през 1366 - 1367 г., и ни връща в славните времена на романтична любов, трубадури и рицарски турнири, приятелство, саможертва и подвизи. За основа на романа са послужили и реално съществували личности, ... |
|
|
Стихосбирката В плен на любовта! е дебютна за авторката Петя Иванова."Тя ще бъде разделена на две условни части... два паралелни свята, в които се пише за онази разтърсващата любов, която всеки един от нас е срещал или предстои да срещне в определен етап от живота си. Любовта, която сме изгубили или просто сме пуснали да си отиде от нас... знаейки, че е за нейно добро. Любовта, която ще помним цял живот и винаги ще бъде някъде там в сърцето ни. Втората част от стихосбирката е коренно различна... знаейки, че всяко нещо от този живот е двуполюсно и има своя паралелен свят. В нея читателите ще се докоснат до ... |
|
|
Един изолиран остров. Един учен, който не признава граници. И една тайна, която никога не е трябвало да бъде разкрита. В свят, където науката изпреварва морала, се раждат въпроси, на които няма лесни отговори: какво ни прави хора – разумът, тялото или нещо по-дълбоко? И какво се случва, когато тези граници бъдат нарушени? „Островът на доктор Моро" от Хърбърт Уелс е смразяваща класика, която изследва тъмната страна на човешката амбиция и цената на знанието. Роман, който ще ви накара да се замислите – и да потръпнете. Смразяващ роман за науката без морал, за силата на природата и за тъмните кътчета на човешката душа ... |
|
|
Книгата съдържа стихове от Васил Сгурев. Потъвам в нейната омая Дойде отнякъде - от Небесата, и е в мен, в сърцето и душата! Потъвам в нейната омая! Обичам я! Какво да кажа повече - не зная! Васил Сгурев ... |
|
|
"Поетичният глас на рано напусналия ни Алексей Видински заслужава незабрава. Посмъртно издадената му книга „Живот като строшено огледало" буквално разпада и събира света, отразен в човешкото съзнание. В стиховете му животът е фрагментиран образ - отражение, което не предлага цялост, а множество парчета от цялото, носещи своята истина, болка и светлина. Той говори с чисто човешкото си усещане за крехкостта на идентичността, за неуловимостта на времето, за съкровищницата на паметта и тежестта на самотата. Стиховете му не търсят утеха, а честност - понякога болезнена, понякога спасителна. Алексей Видински разказва ... |
|
|
"Колко ли пъти, ще си отивате от мен и в гузната поредна сутрин, от свойто вчера ще крадем, за да остане и за утре. Колко ли пъти, с измамни мигове граден се срутва замъкът от пясък и с вик за сбогом - примирен, животът се руши със трясък. Колко ли пъти, аз просех Господи любов - на порнография позната, която по предвечен зов сме репетирали с телата..." Иван Тенев ... |
|
|
Книгата съдържа поезия на Валерия Ройдева-Велева."Животът препуска и хич не му пука за нашите планове и наш’те мечти и често припряно по сърцата ни чука, пропуква любови и пътеки руши. Животът създава, но често забравя, че имаме крехки, човешки души и когато насила прегради поставя от душите кърви, от душите кърви…" Валерия Ройдева-Велева Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Иван Давидков се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите." Атанас Далчев "Размислите на Давидков за същността на човешкото битие не са безплодно философстване, а настоятелен призив да спасим духовните и материални ценности, които правят нашия живот красив и значителен." Евалд Озерс "Давидков успя да създаде произведения, които говорят, че тревогата и драматизмът са присъщи на неговия натюрел и достигна оная вътрешна свобода, която му позволи да изяви многообразния си талант." Кирил Кадийски ... |
|
|
Романът проследява земния път на Христос, когото Райнов рисува като философ и бунтар, разкъсван от вътрешни съмнения. На границата между канона и теософията, книгата се концентрира върху проблема за дуализма на духа, а пустинята се превръща в символ на върховното изпитание и себепознание. В центъра на историята е времето на усамотение, прекарано в молитва и борба с изкушенията. Действието се развива в пустинята, където тишината на пясъците среща шума на живота и безкрайният пуст пейзаж се превръща в арена на безмилостната борба между мрака и светлината. Николай Райнов разгръща пред читателя едно неповторимо мистично ... |
|
|
Балада за любовта Любовта оцеля посред толкова много омраза, озарила чела и с огнище сърцата белязала. Любовта оцеля посред ревност и завист, и скука - тя е слънцестрела, подлудила леда на капчука. Любовта оцеля и кръжи над гнезда и комини, гдето тя е била, неочаквано пак ще премине. Любовта оцеля, надживяла и смърт, и неверие - херувимски крила над главите ни тя е разперила. Любовта оцеля - пчелен звън в белоцветните вишни... Сред света черно-бял без любов човекът е нищо. Димитър Христов ... |
