Специално издание с илюстрациите на Дейв Маккийн. ... Нийл Геймън успява да изгради очарователен символ на детството. Книгата започва със страховита сцена - цяло семейство е прободено до смърт от "човек, на име Някойси Джак", но най-малкият член, едва проходило бебе, успява да избяга. Съвсем скоро момченцето се оказва в близкото гробище, където духовете, които го обитават, решават да го осиновят, за да го предпазят и му позволяват да живее в техния свят. Детето, Никой Оуенс, е наречено така, защото "прилича единствено на себе си и на никого другиго". Сюжетът съвсем бързо се насочва към разказването ... |
|
Творбата е родена от един сън, събудил спомен, който връща времето четири години назад, когато разказвачът, обещаващ оперен певец, на път за поредната премиера, среща във влака странно трио - една жена, съпруга ѝ и неговия секретар, неин компаньон. После открива, че са отседнали в същия хотел, неусетно се вмъква в техния затворен кръг и, очаквано, изплува любовен триъгълник. Ала този класически сюжет, който би могъл да прозвучи банално и мелодраматично, изпод перото на Хавиер Мариас , очаквано, добива оригиналност. Защото "любовта не се изживява, а се предвещава и спомня". Това е история за една любов ... |
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |