Книга за гробището

Специално издание с илюстрациите на Дейв Маккийн. Нийл Геймън успява да изгради очарователен символ на детството. Книгата започва със страховита сцена - цяло семейство е прободено до смърт от "човек, на име Някойси Джак", но най-малкият член, едва проходило бебе, успява да избяга. Съвсем скоро момченцето се оказва в близкото гробище, където духовете, които го обитават, решават да го осиновят, за да го предпазят и му позволяват да живее в техния свят.

Детето, Никой Оуенс, е наречено така, защото "прилича единствено на себе си и на никого другиго".
Сюжетът съвсем бързо се насочва към разказването на по-детски и приятелски случки. Геймън, вдъхновен от "Книга за джунглата" на Киплинг, описва как детето броди между надгробните камъни, като задава многобройни въпроси и се натъква на тайните както от света на живите, така и от този на мъртвите. Всеки път, щом то се отдалечи от обичайната си игра сред надгробните камъни, се натъква на нови опасности и разбира до къде се простират възможностите и силите му и усвоява нови умения, от които се нуждае, за да оцелее, както в пределите на гробището, така и в огромния свят отвъд.

Когато през 2009 г. Американската библиотечна асоциация награждава книгата на Нийл Геймън, The Graveyard Book, с наградата Джон Нюбъри, сюжетът е описан като "възхитителен микс на убийство с фантазия, хумор и човешки копнеж".

"Едно от удоволствията, които изпитваш, докато четеш Геймън, е способността му да разрушава очаквания и стереотипите за магия, ужас и фантастика".
The Times

"Напрегнат, умело разказан и запленяващ".
The Sunday Times

"Пленителна история, запечатваща се в съзнанието като кратко посвещение на надгробна плоча".
Financial Times

"Трудно е да се сетите за други по-възхитителни и едновременно с това плашещи триста страници".
The Guardian

Известен в цял свят, Нийл Геймън присъства в речника на литературата като един от първите десет постмодерни писатели. Той е плодовит създател на проза, поезия, филмови сценарии, журналистика, комикси, текстове на песни и драматични произведения. Обект на култ, Геймън безспорно привлича широк медиен интерес. Почитателите за научна фантастика и фентъзи представляват голяма част от читателската му аудитория, а личният му блог има повече от един милион редовни посетители.

Геймън е роден в Хемпшир, Великобритания, но има полско-еврейски произход. Научава се да чете още на четири години и израства с интереса към книгите. Като дете открива любовта си към четенето и историите, поглъщайки произведенията на Дж. Р. Р. Толкин, Джеймс Бранч Кабел, Едгър Алън По, Майкъл Мооркок, Урсула Ле Гуин, Жен Улф и Г. К. Честъртън. Сам той се определя като "диво дете, което е било отгледано в библиотеките". На своя официален сайт, Геймън разказва, че любовта си към четенето дължи на библиотекарите. Той споделя с читателите си, че най-щастливите си моменти като момче е преживял, когато е убедил родителите си да го пуснат в местната библиотека по пътя към работа и прекарал целия ден там.

Писателската кариера на Геймън започва в Англия като журналист. Първата му книга е биографична, посветена е на Дюран Дюран и му отнема три месеца. Втората му книга е биография на Дъглас Адамс. "Violent Cases" пък е заглавието на първият от много съвместни проекти с художника Дейв МакКейн. Този ранен графичен роман довежда до създаването на тяхната поредица "Black Orchid", публикувана от "DC Comics". Следващата поредица - "The Sandman" - събира много фенове, голям брой американски награди (включително девет награди на "Will Eisner Comic Industry" и три награди "Харви") и претърпява 75 издания.

През 1991 г. "Sandman" става първият комикс, който някога е получил литературна награда. Нийл Геймън се утвърждава като един от пионерите в създаването на съвременните комикси, както и като автор, чиито творби пресичат жанрове и достигат до аудитории от всички възрасти. Това включва и произведения за младите читатели - например заглавия като "М като Магия".

Книгите на Геймън са жанрови творби, които отказват да останат верни на своите жанрове. Готическият ужас излиза от мода в началото на 90-те години - времето, по което Нийл Геймън започва работа по "Коралайн". Първоначално смятана за прекалено плашеща за децата, "Коралайн" печели британската Награда за научна фантастика. Анимиран игрален филм, базиран на "Коралайн", режисиран от Хенри Селик и пуснат в началото на 2009 г., печели Наградата на Британската академия за филмово и телевизонно изкуство за най-добър анимационен филм. Той е номиниран и за "Ockap" в същата категория. Романите на Нийл Геймън за възрастни "Звезден прах", "Американски богове" и "Good Omens" стават бесселъри на "Ню Йорк Таймс". По "Американски богове", за която писателят получава наградата "Хюго", е направена и телевизионна адаптация, която се излъчва по "HBO".

Нийл Геймън е автор и на сценарии за телевизонни поредици като "Neverwhere", излъчвана по BBC, игралният филм на Дейв МакКейн "Огледална маска" (2005) и други. Книгата "Звезден прах" също получава екранизация.

"Книга за гробището" е друг важен момент от творческата биография на Нийл Геймън. Тя донася на своя автор някои от най-престижните в света награди за литература - "Booktrust Prize for Teenage Fiction", медалите "Нюбъри" и "Карнеги" (Геймън е първият автор в света, който печели тези два медала с една и съща книга!), награда "Локус" и награда "Хюго". Илюстрациите на Крис Риддъл в "Книга за гробищата" пък са повод за получаването на още една престижна награда - "Кейт Грийнуей“. По книгата ще има и филмова адаптация.

Докато всички фенове на Нийл Геймън следят с нетърпение вички новости около него, ето какво казва самият той за своята работа в една лекция в "Barbican Centre", Лондон:

"Писателите - особено детските - имат задължения пред читателите. Ние сме длъжни да пишем правдиви неща, което е особено важно, когато съчиняваме истории за хора, които не са съществували, или за места, където не сме били. Трябва да разбираме, че истината не е това, което действително се е случило, а това, което ни разказва кои сме ние."