Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
Книгата е част от Серия "Практики" на "Асоцияция за българско психоаналитично пространство". Дали пък, ако се сбъдне пожеланието на Фройд, няма да бъдем свидетели на подкрепата, която психоанализата може да получи от невронауките? Както и на обратното - невронауките да се окажат печеливши от присъединяването на откритията си към психоаналитичния модел? Франсоа Ансерме и Пиер Мажистрети ни предлагат оригинално съчленяване на две често представяни като антагонистични една на друга дисциплини. Пресечна точка между тях са механизмите на невронната пластичност, благодарение на които мозъкът е отворен към ... |
|
|
Уникалната публикация за запазените (персистиращи, продължаващи) рефлекси е предназначена за широк кръг читатели и особено за онези, които се стремят да разрешат причината за лавинообразните проблеми в обучението и поведението на днешните деца. Първичните рефлекси са вродени реакции на бебетата, които осигуряват здравословното развитие на децата. При нормални условия, когато изпълнят задачата си, те трябва да изчезнат по естествен начин в определено време. Обаче, това не винаги се случва, какво правим тогава? Персистиращите първични рефлекси могат след това да повлияят на сетивното възприятие, баланса, координацията на ... |
|
|
"...истинската хипноза не е постоянното обогатяване на репертоара от индукционни техники (това е лесната част), нито пък придобиване на способност да влияеш върху възприятието и поведението на другите. Истинската хипноза не е хоби или професия. Истинската хипноза помага на този, който се занимава с нея, да постигне себереализация. Истинската хипноза е начин на живот, почти алхимично трансформиращ практикуващия в постоянно еволюираща личност, оказваща (дори и несъзнателно) благотворно влияние върху заобикалящите го. Истинската хипноза не е цел, а средство, помагащо ни да станем по-добри." Из книгата Иво ... |
|
|
Японският феномен за житейска промяна и истинско щастие. Могат ли хората да се променят? Достатъчно ли е просто да бъдеш такъв, какъвто си? Щастието въпрос на избор ли е? Това са само част от въпросите, с които объркан млад мъж се обръща към уважаван философ. Написана под формата на диалози, Смелостта да не те харесват дава категорични отговори на редица екзистенциални питания. В нея се разглеждат фундаментални концепции, свързани с човешката природа и личностната реализация, които почиват на теориите на Алфред Адлер - един от най-влиятелните психолози на XX век наред с Фройд и Юнг. В рамките на пет срещи философът ... |
|
|
Защо повече означава по-малко. В свят, в който имаме всичко, всеки ден се налага да избираме от безброй възможности. Независимо дали си купуваме дънки, поръчваме си кафе, спираме се на мобилен план, кандидатстваме в университет, или подбираме продукти в супермаркета, всекидневните решения - малки или големи - са се превърнали в неимоверно сложна задача. Свикнали сме с мисълта, че многообразието означава по-добри възможности и по-голямо задоволство от направения избор. Но количеството решения, които се налага да вземем - от обикновените избори в делника до дълбоките предизвикателства на балансирането на кариера, ... |
|
|
Защо война? на Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд е съставена от разменените между тях две писма под формата на публичен дебат върху правото и силата, войната и мира, национализма и културата. С нея те не печелят Нобелова награда за мир, нито пък възпират човечеството от война. Тя всъщност е разочарование за Айнщайн и носи неудовлетвореност на Фройд. В продължение на деветдесет години е един от най-критикуваните текстове на убедения психоаналитик. Защо тогава тази книга продължава да се преиздава на всички езици и остава във фокуса на разгорещени дебати и до днес, свързани с новите парадигми на афективния обрат? Какво ... |
|
|
Има книги, които човек спокойно може да зачете или дори да прелиства в някой час от деня на терасата на кафене. Или да вземе на път. Такива са Разговорите за щастието на френския философ Ален (1868 - 1951), все още немного познат на българския читател, който вероятно би бил заинтригуван още от първите страници. Защото нещо отдавна написано ще му говори лично, тук и сега, като събеседник на отсрещния стол, който с ведра усмивка пита: "Как сте? Искате ли да се разговорим?" Разговорите за щастието е тринадесетата книжка от Университетската философска поредица. Удобна случайност, биха казали някои, да се срещнем с ... |
|
|
В книгата са включени текстове от Джаноцо Манети, Лоренцо Вала, Пиетро Помпонаци, Марсилио Фичино и Джовани Пико Делла Мирандола."Решението ми да събера въпросните преводи на ренесансови философски текстове в един обемист том е продиктувано от следните съображения. Почти всички досегашни издания са изчерпани и трудно се намират дори при букинистите. При това, когато отделните текстове бъдат събрани заедно, с това се очертава по-ясно и категорично спецификата на ренесансовото философстване, проследяват се взаимодействията между различните визии на епохата, става по-логично вместването на една или друга позиция в ... |
|
|
"Когато е писал своята критика на политическата икономика издадена под по-популярното заглавие Капиталът, Маркс едва ли е предполагал, че комунистическите му идеи ще бъдат половин век по-късно претворявани на живо най-напред тъкмо в Русия. Обратно той дава да се разбере, че неговата утопична доктрина следва да се възприема като бъдеще на най-развитите в икономическо отношение държави. А по онова време това са Англия, Франция, Съединените щати, Германия, отчасти Белгия и северна Италия. Нали в тях има най-многоброен пролетариат, т.е. превърнали се постепенно (за няколко поколения) в индустриални работници бивши ... |
|
|
"Ако човек е презрял робството, той е свободен и сред цяла тълпа господари. Колкото хора, толкова и пороци. Никой не е в състояние да навреди на мъдрия - нему и да помогне никой не може. Няма робство по-позорно от доброволното. Всички сме в един и същ затвор. Лошото се познава по тълпата около него. Велико благо е да има отворени за теб сърца. Никой не обича отечеството си защото е велико, а защото е негово." Из книгата Луций Аней Сенека (4 пр. Хр. - 65 сл. Хр.) е римски философ, писател и политик, квестор, после сенатор и консул, наставник на Нерон, по чиято заповед слага край на живота си. ... |
|
|
Густав Льобон е лекар, антрополог и социален психолог, автор на над четиридесет произведения с огромен успех за времето си. Възловата му творба Психология на тълпите бележи началото на социалната психология и е първата, поставила и разгърнала въпроса за проявленията на масите, развихрили се впоследствие през целия XX век. Издавана и преиздавана до ден днешен в целия свят, тя е удивително актуална и сега, разкривайки способите за манипулация на човешките множества и как политиците могат да въздействат и да насочват мислите и чувствата. ... |
