С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
Как са се образували изкопаемите горива? Защо трябва да пестим енергия? Какво е променлив ток? какво представляват слънчевите комини? ... „ Искам всичко да знам ” е енциклопедична поредица, създадена с една основна цел – да отговаря достъпно, но и достатъчно отговорно, на детските въпроси, възникващи при опознаването на света. Децата задават непрекъснато въпроси. Любопитството им е безгранично, но ние, родителите, не може да знаем всичко, за да им отговаряме. Тази поредица обаче може. От нея малките любопитковци ще научат подробности за бозайниците, буболечките, влечугите, акулите, хората, тропическите гори, ... |
|
Книга тридесет и пета от поредицата "Златни детски книги" ... „Пинокио” е едно от най-прочутите произведения в историята на детската литература. Интересно е, че тази книжка е едно от най-превежданите произведения за всички времена по цял свят. Преведена е на над 90 езика. Името на бележития герой идва от италианската дума pino, която означава бор, дървено трупче, от което Джепето създава Пинокио. Непослушното дървено момче ще Ви покаже как човек може да бъде лош, мързелив и наивен, но и как може да се промени и да стане добър, стига да пожелае. Авторът на романа - Карло Колоди - не замисля творбата си като ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - Златно перо. ... Някога по нашите земи ходеше един вълшебник. В душата му никнеха прекрасни думи, от които той измайсторяваше чудесни приказки и ги подаряваше на децата. В тях се разказваше за Ижо-Мижо и Клан-Клан, за мечката и дърваря, за момичето от вар, за юначното петле, за зайчета, ежковци, глупави вълци и още по-глупави хора, та дори за змейове и лами. Но кой е този вълшебник - ще попитате. Разгърнете страниците на тази книжка и сами ще откриете. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Шедьовър" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Има един Уайлд, който е премного естет, паун, горделива птица. Но една значителна част от неговото творчество няма нищо общо с владетеля на салоните, надменния свят на алтруизма. Него виждаме преобразен в приказките. Тук той е мекосърдечен и добър. Сякаш нищо не е останало от разглезения син на лондонското общество. Просто станало е някакво чудо. Егоистичният великан се е преобразил, звездното дете се е освободило от своята надменна и студена красота. Затова ние винаги ще обичаме великодушното му сърце от приказките, ... |
|
Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали великолепни истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи. За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата - понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш. Всяка илюстрация, марка и плик, изработени лично от Дж. Р. Р. Толкин, представляват същинско произведение на изкуството и са поместени в тази книга заедно с пълния текст на писмата ... |
|
Книгата е носител на медал "Нюбери" за детско-юношеска литература през 2017 г. ... Този фантастичен детско-юношески роман ще ви срещне с просто огромния дракон Фириан, с блатното чудовище Глърк, с една добра Вещица, както и с една лоша. Но най-важната ви среща ще е тази с Луна - едно необикновено тъмнокосо момиче с особен родилен белег на челото. В нейните вени тече магия, а силната магия може да е знак за две неща - за нещо много добро или за нещо много лошо. "Имало едно време едно момиче, което нямало спомени. Имало едно време един дракон, който никога не пораснал. Имало едно време една баба, която не ... |
|
"Защо написах хмутовете. Наистина не знам. Пътувах в една кола с мой приятел. Той почина, а беше прекрасен. Изведнъж в главата ми се появи думата "хмут", повъртя се там и остана. Попитах го: - Вики, какво е това хмут? Подозирах, че ако има някой, който знае, това е този мой приятел, с когото всъщност бяхме само колеги, но душите ни бяха решили да са приятели. Той помисли малко и каза: - То е нещо, което мърда, но не от вятъра. В този миг като че ли един хмут седна между нас. Бях толкова очарована от тази дума хмут, че непрекъснато си я повтарях, и колкото повече си я повтарях, толкова повече ми харесваше. ... |