Прилепът, който символизира руското Военно разузнаване, е простирал криле над много страни. А ние, българите, не само дълго сме живели и живеем в неговата сянка, но не сме и подозирали, че това е една постоянна зависимост. Учудвали сме се на много действия и решения на български управници, но не сме допускали, че част от тях са били вземани под диктовка или натиск от ГРУ. Именно затова сюжетите в "Сянката на прилепа" са шокиращи. Тази книга ще ви отведе в света на големите тайни и задкулисните игри на специалните служби на Кремъл. Ще узнаете колко пъти и по чие нареждане развитието на България през годините е ... |
|
Всяко едно изследване на личността на цар Фердинанд I Български е като нож с две остриета - има своите преимущества, но и крие много предизвикателства. Както всеки друг владетел, с добро или с лошо, той изиграва своята роля за развитието на страната ни. Името му неизменно присъства в учебниците и с него някои хора свързват някои от най- сериозните ни постижения, като обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. Царува на българския трон в продължение на повече от 31 години, с което се нарежда в челната десетка на най-дълго управлявалите български монарси. Същевременно обаче ликът му не присъства на нито една ... |
|
Историята на Bellingcat. Разследваща агенция за хората. Как група интернет детективи успя да разреши някои от най-големите престъпления на нашето време? Опитът за убийство на Сергей Скрипал и неговата дъщеря бе сред водещите теми в медиите и постави под напрежение всички служби, натоварени с разследването. Разкритието кой стои зад покушението обаче идва от неочакван източник - Белингкат! Как е успяла група самоуки онлайн детективи да разпознае руски екип за поръчкови убийства? Откъде изобщо се появява? Достоверни ли са данните? И какво е Белингкат? Когато социалните мрежи и платформите за споделяне на информация ... |
|
"Без вяра човек е нищо. Вярата издига човека над животните, че дори над всичко. Вярата планини движи!" Антон Прудкин "Изправяме се пред личност, която не трепва пред трагичната си съдба и с антично величие върви към своя гроб. Той остава верен син на родолюбивата си майка и на предания си баща - солдат от Освободителната армия, украинец по народност, но останал при любимата си съпруга, натурализирал се в България и станал съединителен образ на дружбата между българския и украинския народ. Синът отстоява с кръвта си демократичната и славянофилската линия в нашето общество - линия в еднаква степен единна със ... |
|
Биография на Мартин Лутер с приложени въпроси в края на книгата за затвърждаване на наученото от историята му. ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа: & ... |
|
Един наш вестник предложи: трябва да кажем на руснаците - оставете Британия на мира! Не си разчиствайте у нас старите московски сметки! Със същия успех може да помолите вълните да оставят на мира английските брегове. Не, господа, Русия сега е с вас завинаги - тя вече е на прага ви... На руската общност в Лондон до неотдавна местните гледаха с изумление. Магнати в изгнание и укриващи данъци милиардери рязко вдигнаха цените на елитните жилища в центъра на града, докараха скъпи футболисти и облечените си в кожи жени. Само че гостите от Русия донесоха също и своето тъмно минало, интриги, заговори... И както се оказа - ... |
|
Книгата е част от поредицата "Известните жени в историята" на издателство "Емас". ... Месалина - Императрицата на Великия Рим! Вече две хиляди години това име олицетворява чудовищна похот, разврат извън човешкото въображение и невероятно сластолюбие. Кой не е чел или чувал за безумните ѝ оргии и безброй любовници, за пировете и екзекуциите, за интригите и клеветите, за жестокостта и коварството на тази жена. Кой не се е чудил какви ли чудовищни неща е сторила, за да се прослави като най-безсрамната жена на древния Рим, града, в който е царяла абсолютна свобода на нравите. Кой не си е задавал ... |
|
"Може да се каже, че Панаит Истрати беше един от прототипите на т.нар. "разбунтуван човек", в който Албер Камю видя героя на бъдещата борба в съвременното ни общество. Този разбунтувал се "писател скитник", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива твърде далече в своя индивидуалистичен бунт срещу "новата класа" - комунистическата номенклатура в Съветска Русия. За него тя е още по-циничен и отвратителен вариант на буржоазията. Драмата на Истрати е в това, че се появява твърде рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин, четиридесет преди ... |
|
Архитект Синан: една безразсъдна любов. ... Един роман за Мимар Синан... Изключителен живот и история между настоящето и миналото... Една безразсъдна любов с разтърсващ край... Мимар Синан е военен инженер, построил всевъзможни укрепления, пътища, мостове, акведукти. Половин век е главен султански архитект, назначен от Сюлейман Великолепни. Навред се разнася славата му на един от най-значимите османски архитекти. Неговите строежи са сред шедьоврите на ислямската архитектура. Наред с великолепието на Сюлеймание в Истанбул, Селим джамия в Одрин, изисканата Михримах джамия е и джамията Баня Башъ в центъра на София. Смята се, ... |
|
"Ваксините са огромна измама... Те не са спасили нито един живот, но са причина за много болести и смърт, много абсолютно ненужни и незаслужени страдания и бъдещото поколение ще ги смята за една от най-големите грешки в епохата на невежество и предразсъдъци, а тяхното налагане пред страха от наказание - за мръсно петно в развитието на законодателството в нашия век..."Алфред Ръсел Уолъс (1898 г.) ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |