Есета и други драскулки. От Сътворението - година 5776, 2015 - от Христа. ... "Лилов беше много притеснен. Почти разплакан той ме вика в коридорите - "Джеки, трябва да махнем сърпа и чука. А конгресът няма да приеме това. Само ако ти измислиш как да го предложим, ако го чуят от теб, може да има шанс това да стане." Тревогата на Лилов идваше от това, че конгресът беше много нахъсан, че хората в него, обкръжени от омраза и от демонтиране на цялото ни социалистическо минало, бяха в кръгова отбрана срещу всичко, което идеше отдясно. Разказах им нещо, което хвана хората за гърлото. Ето я историята. Ваня, ... |
|
|
"Границите на удоволствието все още не са известни, нито дефинирани." ... Тарквин Уинът, англичанин с благородно потекло, е голям гастроном, отличен разказвач и комичен сноб с невероятна ерудиция. Освен това е напълно луд, а историята му, разказана през призмата на любовта към изтънчено приготвената храна, е истински литературен деликатес за хората с чувствително небце и вкус към по-изтънчените удоволствия в живота. "Изключително забавление... блестящо чувство за хумор, смайващи инвенции, изненадваща развръзка - тази книга провокира, озадачава и разсмива." Ню Йорк Таймс "Екзотична готварска книга, ... |
|
|
Иван П. Стоянович принадлежи към най-видните хора на духа, които нова България е родила. Дошъл на този свят в неподходящо време, той блестя, докъдето и както можа, обхващайки кино, театър, литература, музика, администрация, че дори и семейния живот."Иван тълкуваше възрожденското си минало под твърде широка усмивка, за да може да се спаси в него, и не можа да се преодолее да стане част от тоталитарния свят, който го ползваше в рамките на кафеза. Нито опортюнист, нито революционер, системата в края на краищата го уби, но ни остави наследство на автор, с когото Аркадия донякъде става възможна." Из книгата ... |
|
|
Един уникален документ за концлагера на остров Персин! Така може да бъде определен разказа на бившия лагерист Стефан Бочев за най-големия политически лагер край Белене по времето на комунистическия режим. Белене: Сказание за концлагерна България е дълбоко и стойностно народопсихологическо изследване на българския дух от средата на XX век. Творбата на Стефан Бочев е нещо много повече от продължение на Бит и душевност на Иван Хаджийски за българите, 100 години по-късно. Подобна книга не може да бъде преразказана. Тя трябва да бъде прочетена. Изданието е внушително със своите над 1000 страници, но нито една няма да ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |
|
|
Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) - добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК Колибри (2010 - 2021) - случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите ... |
|
|
Мариджа тъкмо е разбрала, че не ѝ остава много. Ексцентричната 85-годишна жена, горда представителка на коренния северен народ саами, няма никакво намерение да се съобразява с лошите новини. Единственото, което си поставя за цел, е да скрие състоянието си от своя съпруг Пиера, който сам потъва в мъглата на спомените. В тяхната самобитна култура традицията повелява да се създават големи семейства, за да има кой да се грижи за възрастните. Но двамата са сами. Някога обаче е имало едно дете, което са обичали повече от всичко - Хеайка-Йона, но то им е било отнето. И те не знаят къде е сега... Затова Мариджа се заема с ... |
|
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |
|
|
В книгата са включени три романа на Пол Боулс - Чай в пустинята, Изгубени в дъжда и Къщата на паяка. ... Чай в пустинята Историята е съсредоточена върху Порт Морсби и съпругата му Кит - семейна двойка от Ню Йорк, които пътуват до северноафриканската пустиня, придружени от техния приятел Тънър. Пътуването, първоначално опит на Порт и Кит да разрешат брачните си трудности, бързо е изпълнено с опасности, за които пътниците не предполагат, че ги заобикалят. Изгубени в дъжда Мрачен роман, който проследява американеца Нелсън Дайър, когато пристига в международната зона на Танжер, Мароко, за да започне нова работа и нов ... |
|
|
На 8 септември 1941 година, единайсет седмици след като Хитлер изненадващо напада Съветския съюз, Ленинград е обсаден. Блокадата трае почти 900 дни и довежда до гладната смърт на около 750 хил. души. Ленинград е завладяващ и достоверен исторически разказ, който хвърля светлина както върху ужасите на фронта, така и върху потресаващите подробности от живота в града: упоритото търсене на храна и вода, отслабването на емоциите и семейните връзки, грабежите, убийствата и канибализма, но и необикновените прояви на смелост и саможертва. Как се стига дотук? Защо градът не е превзет? Защо в него не настъпва анархия? Какво ... |
