Книга за трудните решения, уродливото лице на насилието и крехката прегръдка на човечността. За локалното срещу глобалното. Книга, чийто изящен език подканва да прекрачим границите на личното си удобство, да пуснем света при себе си и да бъдем хора. Сладкодумно и убедително четиво, в което трептящата надежда е примесена с раздираща болка. Сломена от неочакваната смърт на съпруга си, Сара се сближава с младата жена, с която споделя дома си. Мъката и неизказаната тъга се врязват в душите им, изолират ги от света в техен собствен остров, обитаван от призраците на миналото. Мистерията, която витае около тях, е движещата сила, ... |
|
Есета и други драскулки. От Сътворението - година 5776, 2015 - от Христа. ... "Лилов беше много притеснен. Почти разплакан той ме вика в коридорите - "Джеки, трябва да махнем сърпа и чука. А конгресът няма да приеме това. Само ако ти измислиш как да го предложим, ако го чуят от теб, може да има шанс това да стане." Тревогата на Лилов идваше от това, че конгресът беше много нахъсан, че хората в него, обкръжени от омраза и от демонтиране на цялото ни социалистическо минало, бяха в кръгова отбрана срещу всичко, което идеше отдясно. Разказах им нещо, което хвана хората за гърлото. Ето я историята. Ваня, ... |
|
"Границите на удоволствието все още не са известни, нито дефинирани." ... Тарквин Уинът, англичанин с благородно потекло, е голям гастроном, отличен разказвач и комичен сноб с невероятна ерудиция. Освен това е напълно луд, а историята му, разказана през призмата на любовта към изтънчено приготвената храна, е истински литературен деликатес за хората с чувствително небце и вкус към по-изтънчените удоволствия в живота. "Изключително забавление... блестящо чувство за хумор, смайващи инвенции, изненадваща развръзка - тази книга провокира, озадачава и разсмива." Ню Йорк Таймс "Екзотична готварска книга, ... |
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
Чудомир е сред най-четените и обичани български писатели, той е и сред най-разпознаваемите художници. Литературната и художествената критика и мемоаристите му посвещават немалко писания, но сякаш не бързат да го поставят сред каноничните автори. Може би и за добро, така връзката на Чудомир с публиката остава по-интимна, по-близка. Тази книга се стреми да постави Чудомир и неговото творчество в реалната му среда, да се потърсят връзките му с неговите предходници и съвременници, да се проследи пътят му през годините, да се оповестят и осмислят по-неизвестни факти, да се изградят мостове между т.нар. популярна и висока ... |
|
В трънското село Вракола се случват необикновени неща - няколко човека са убити по невиждан начин, други се събуждат с особени белези по тялото. Сякаш над селото е надвиснало нечовешко зло. Настаненият в старчески дом Емил, заедно с граничния полицай Божана Горнева, започва да разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище. В битката със злото ще им помага и един възкръснал мъртвец, който има несвършена работа на този свят... Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |
|
Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) - добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК Колибри (2010 - 2021) - случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите ... |
|
Мариджа тъкмо е разбрала, че не ѝ остава много. Ексцентричната 85-годишна жена, горда представителка на коренния северен народ саами, няма никакво намерение да се съобразява с лошите новини. Единственото, което си поставя за цел, е да скрие състоянието си от своя съпруг Пиера, който сам потъва в мъглата на спомените. В тяхната самобитна култура традицията повелява да се създават големи семейства, за да има кой да се грижи за възрастните. Но двамата са сами. Някога обаче е имало едно дете, което са обичали повече от всичко - Хеайка-Йона, но то им е било отнето. И те не знаят къде е сега... Затова Мариджа се заема с ... |
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |
|
В книгата са включени три романа на Пол Боулс - Чай в пустинята, Изгубени в дъжда и Къщата на паяка. ... Чай в пустинята Историята е съсредоточена върху Порт Морсби и съпругата му Кит - семейна двойка от Ню Йорк, които пътуват до северноафриканската пустиня, придружени от техния приятел Тънър. Пътуването, първоначално опит на Порт и Кит да разрешат брачните си трудности, бързо е изпълнено с опасности, за които пътниците не предполагат, че ги заобикалят. Изгубени в дъжда Мрачен роман, който проследява американеца Нелсън Дайър, когато пристига в международната зона на Танжер, Мароко, за да започне нова работа и нов ... |