Най-честият герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва да е също дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, явление, разсеяна фея, крадци на Вселени, сън, даже и вик. Тези текстове, наричани от техния автор "романи в миниатюра", приличат още на джаз вариации по общовалидни теми или на моментални снимки от многозначителни събития... Един господин подслушва разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; ... |
|
|
"Събрани съчинения" (1959) шеговито подвежда от самото си заглавие: книгата всъщност е първа за гватемалския писател Аугусто Монтеросо "Черната овца и още басни". В нея са поместени едно от най-често цитираните литературни произведения на ХХ в., микроразказът "Динозавърът", както и дузина далеч по-обстоятелствени истории, в които неизменно личи типичното за автора съчувствено, но и хапливо отношение към света. Чудните премеждия на продавача на туземски главички мистър Тейлър; съдбата на злочестия швед Орест Хансон, най-високия човек на света; вътрешният монолог на магната, измъчен от ... |
|
|
Това е книга от и за американския поет Сидни Уест, изкълван от птиците на своето въображение. Думите в нея се държат като конски мухи, волове, пламъци, дървета и очаквани, но все пак внезапни сутрини. Те често се явяват в неразчленим рояк; не по-рядко се учленяват по свой образ и подобие (и се налага да минават не през очите и ушите, а през кожата и опита от всичките безсловесни мигове на читателя); много пъти застиват в ярки картини, в които някой умира, а друг се ражда. В 34 жалби и една поправка на грешките (която обаче не е задължителна), Уест разказва Запада и Юга, възходите и паденията на градчето Мелъди Спринг, ... |
|
|
"Прозата на Васил Георгиев предизвиква у читателя респект. От дебюта на Вергил Немчев с "Голямото глезене" насам това е първият случай, в който виждаме автор без издадена досега книга, който да е толкова сигурен в нещата, които пише, с толкова добре преценено и балансирано самочувствие, който да е толкова разнообразен и в същото време да поддържа единството на собствения си стил, единството на своите белетристични решения. Сигурно е, че имаме пред себе си автор с голям творчески потенциал. Как се противопоставя на инерцията на агресивния "действителен" свят прозата от "Будистки плаж"? В ... |
|
|
Второ издание. ... Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им. Отзиви за автора ... |
|
|
Улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, е цяла поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, носталгия, блян. Улица Консервна - това е събраната и разпиляна тенекия и желязо, ръжда и трески, нащърбен паваж и обрасли с бурени дворове и бунища, работилници за сардели, сглобени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и публични домове, малки претъпкани бакалнички, лаборатории и нощни приюти. Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са проститутки, сводници, комарджии и негодници, с което е искал да каже всички. Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може ... |
|
|
Невъзможното се превръща в реалност... Вълшебен и страховит разказ за тайни и оцеляване, за спомени и магия."Намерението на Нийл Геймън беше простичко: да напише къс разказ, но вместо това се получи Океанът в края на пътя - първият му роман за възрастни след излизането на Момчетата на Ананси през 2005 г. Повествованието е толкова дълбоко и интригуващо, че е трудно човек да спре да чете, както явно е било трудно и на автора да спре да пише. Преди четиресет години главният герой, разказващ историята - тогава седемгодишно момче, неволно разкрива свръхестествена тайна, свързана със съседско семейство. Случващото се ... |
|
|
Опасности и предателства, тайни и магии, любов и тъга се преплитат в секващия дъха финал на трилогията „ Адски устройства ”. Адските устройства не знаят милост. Адските устройства не знаят пощада. Адските устройства нямат чет. Адските устройства никога няма да престанат да прииждат. Теса Грей би трябвало да е щастлива – нали всички младоженки са такива? Но по време на подготовката за сватбата ѝ с Джем Карстерс, огромна опасност надвисва над ловците на сенки в Института в Лондон. Магистърът, Алекс Мортмейн, се появява отново и планира да използва армията си от безмилостни автоматони, адските устройства, за да ... |
|
|
В живота на Майлс Халтър не се случва нищо. Затова решава да тръгне да търси, както бе казал поета, "Голямото може би". (А поетът всъщност е Франсоа Рабле). Пътят го отвежда до гимназия "Кълвър Крийк", където живота е всичко друго, но не и скучен. И там го чака Аляска Янг. Прекрасната, умна, забавна, секси, самоунищожителна, пълна с проблеми и напълно пленителна Аляска Янг. Тя въвлича Майлс в своя свят, показва му "Голямото може би" и открадва сърцето му. Джон Грийн е роден на 24 август 1977 година в Индианаполис, Индиана. Израства в Орландо, Флорида, завършва гимназия в Бирмингам, Алабама ... |
|
|
Това е поредният австрийски роман, който дълбае върху така обичаните от австрийската литература теми за страха, самотата и смъртта. Нещо повече - той е трилър, а с него Паулус Хохгатерер печели литературната награда на Европейския съюз (ЕС) за 2009 г. В предговора си "Страхът и неговите метастази" Пенка Ангелова обръща внимание на един синдром, особено актуален в днешния свят: заличаването на границите между нормално и анормално, появата и изследването на страха, насилието, смъртта... Всъщност едва ли е случаен и фактът, че Хохгатерер е австрийски писател и психиатър, както спечелият литературната награда на ... |
|
|
Заедно пристъпихме в неизвестното... Аз, вещицата ни запознава с Даяна Бишъп, учен от Оксфорд и вещица въпреки желанието си, и с вампира генетик Матю Клермон - две свръхестествени същества, които се озовават в центъра на битка за изгубен вълшебен ръкопис, известен като Ашмол 782. Привлечени един към друг въпреки вековните табута и решени да разгърнат магическите сили на Даяна, двамата поемат на пътешествие във времето. Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, ... |
|
|
От автора на "Естествен роман" и "Физика на тъгата". Трето издание. ... Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: "Neue Zürcher Zeitung", "Дневник", "Wespennest", н"ЛИК", "Култура", "SPRITZ", "Тема", "Литературен вестник". Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо". Текстовете са събрани за първи път в книга. "За изчерпването на залежите от ... |
