Аз, вещицата - книга 2: Нощна сянка

Книги от поредицата Аз, вещицата Дебора Харкнес Времетраене: 1:15 мин. Любимките на Фелиша Даниел Стийл Времетраене: 1:02 мин. Земя на мъже Боян Боев Времетраене: 1:02 мин. Есен в Ирландия Стефана Белковска Времетраене: 1:11 мин. Сирените Емилия Харт Времетраене: 1:08 мин. Неговата и нейната Алис Фини Времетраене: 1:01 мин. Решението за кандида Д-р Ан Борах Времетраене: 1:08 мин. Забранена алхимия Стейси Макюън Времетраене: 1:03 мин. Отвъд живота и смъртта. Пътят към истинска свобода Джет Ли Времетраене: 1:23 мин. Твърде много мислиш Кристел Птиколен Времетраене: 1:11 мин. Уайът Джесика Питърсън Времетраене: 1:07 мин.

Заедно пристъпихме в неизвестното...

Аз, вещицата ни запознава с Даяна Бишъп, учен от Оксфорд и вещица въпреки желанието си, и с вампира генетик Матю Клермон - две свръхестествени същества, които се озовават в центъра на битка за изгубен вълшебен ръкопис, известен като Ашмол 782. Привлечени един към друг въпреки вековните табута и решени да разгърнат магическите сили на Даяна, двамата поемат на пътешествие във времето.

Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.

В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. И любов.

Книгата е част от поредицата Аз, вещицата на Дебора Харкнес.

Изданието е с красива цветна порезка.

"Озовахме се там като неделима плетеница от вещица и вампир. Матю бе под мен, дългите му крайници бяха свити в изключително неудобна поза. Между телата си бяхме притиснали голяма книга и от удара при приземяването малката сребърна фигурка, която стисках в ръка, падна и се плъзна по пода.
– На правилното място ли сме?
Бях стиснала здраво в очи, в случай че сме още в хамбара на Сара в Ню Йорк от XXI век, а не в Оксфордшър от XVI век. Но непознатите миризми ми показаха, че вече не съм в собственото си време и място. В тях имаше нещо тревисто и сладко, примесено с аромат на восък, който ми напомняше за лятото. Усещаше се и дим от горящи дърва, чух и пукането на огън.

– Отвори очи, Даяна, и виж сама. - Усетих леко като перце докосване от хладни устни по бузата си, последвано от тих смях. В мен се взираха очи с цвят на бурно море, а лицето, на което принадлежаха, бе толкова бледо, че можеше да е само на вампир. Ръцете на Матю се плъзнаха по шията и раменете ми. – Добре си?
След толкова дълъг път към миналото на Матю усещах тялото си така крехко, сякаш би могло да се счупи от подухването на ветрец. Не бях чувствала нищо подобно при кратките ни пътешествия през времето в къщата на лелите ми.
– Аз съм добре. Ами ти? - Бях се съсредоточила върху Матю и не смеех да се огледам.
– Изпълнен с облекчение, че съм си у дома. - Главата му се отпусна отново на дървените дъски с меко тупване и освободи още летни аромати от тръстиката и лавандулата, пръснати по пода. Старата ложа му бе позната дори във варианта й от 1590 година.

Очите ми свикнаха с приглушената светлина. Различих огромно легло, малка маса, тесни пейки и единствен стол. През резбованите отвесни подпори за балдахина над леглото забелязах вход към друга стая. От него по пода и кувертюрата се разливаше светлина във формата на неправилен златен четириъгълник. Стените на стаята бяха покрити със същата изящна ламперия, която бях виждала и при посещенията си в дома на Матю в съвременен Удсток. Отметнах глава назад и съзрях тавана – по него имаше гипсови тюдорски розетки, обрамчени в боядисани в златно квадрати, а всяка роза в тях бе оцветена в бяло или червено.

– Розите са били задължителни по времето, когато е построена къщата - подхвърли сухо Матю. – Не мога да ги понасям. При първа възможност ще ги боядисам в бяло.
Внезапно течение разпали синьо-златните пламъчета на свещите на специалната поставка и те огряха ъгълчето на многоцветен гоблен и тъмните лъскави листа на блед фон на покривката за легло. Съвременният текстил нямаше такова лустро.
Изведнъж се развълнувах и се усмихнах.
– Наистина го направих. Не обърках нищо, не ни отведох другаде, като например в Монтичело, Вирджиния, или...
– Не - каза той и ми се усмихна в отговор, – справи се прекрасно. Добре дошла в елизабетинска Англия.

За първи път в живота си изпитах истинска радост, че съм вещица. Като историк, дълбаех в миналото. А тъй като бях вещица, можех да го посещавам. Бяхме пристигнали в 1590 година, за да изуча изгубеното изкуство на магиите, но тук имаше още толкова много неща, които можех да изследвам. Наведох се, за да отпразнувам всичко това с целувка, но шум от отваряща се врата ме спря."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg