Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от XXI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както "в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада." ... |
|
|
Годината е 893. Борис е покръстил българите преди повече от двадесет години, но старата вяра не е забравена. Владимир пренебрегва заръките на баща си, подтикван от своите съветници. Княжеският двор е разтърсен от недоверие, раздори и една греховна любов. Сблъсъкът между християни и езичници ще доведе до възмездие и слава за едни, но дълбока скръб и нещастие за други... ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
|
"Казвам се Красимир Николов - обществено познат повече като Краси Майски. Това е прякор, а тях обикновено ги измислят другите хора. Смятам се за късметлия, Майски звучи добре и си има своята история. Като си помисля, познавам мнозина с прякори, директно събуждащи предубеждения към носителите им. Е, случаят не е такъв и затова избрах на заглавната корица да бъда Краси Майски. Отдавна прекрачих в седмото си десетилетие на този свят, а това е възраст която дава основания за известни равносметки. Те пък обикновено са плод на натрупан житейски опит, а това е другата дума за спомени, нали? А спомените е полезно да се ... |
|
|
"Тази книга е плод на спонтанното ми възмущение от циничните анти български изявления на американския пратеник за Западните Балкани г-н Габриел Ескобар в подкрепа на геноцида над българите в Македония и за превръщането му в европейска политика! Който изрече престъпната българомразка и анти европейска глупост, че Северна Македония си е заслужила да влезе в ЕС! Никога не съм вярвал, че висш дипломат на САЩ публично ще говори абсолютни нелепости, които са в тотално противоречие с Божиите закони, с историческата и дипломатическа наука, с Конвенцията за геноцида и с всички с международни признати закони за правата на ... |
|
|
Романтична и нежна, заслепяваща и помитаща - любовта идва, за да даде крила или безпощадно да ги прекърши... Понякога е зла. А и кой е казал, че трябва да е мила? Историите за любовта в кратките литературни форми са толкова вълнуващи, колкото и историите, описани в големите любовни романи. Един сборник с разкази обаче е възможност да изпитате удоволствие от една единствена книга, но по много и различни начини! Защото всеки автор пише различно, използва свои художествени похвати и изразни средства. Някои се фокусират върху пагубните страсти и мъките на несподелените чувства, други върху романтичните емоции, трети върху ... |
|
|
Из записките на един млад човек. ... Не е тайна, че Достоевски е бил пристрастен към хазарта, най-вероятно заради това романът му "Играчът на рулетка" е с автобиографичен характер. Написването му има интересна история. По време на престоя си във Висбаден писателят остава без пукната пара, заради пагубната си страст. Това го принуждава да сключи договор с издателство, който го задължава да напише роман само за... 26 дни. Достоевски e принуден да намери стенограф на когото да диктува своя роман и така да се вмести в срока на издателя. Писателят предприема подобна крачка за първи път в живота си, но тя ... |
|
|
"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |
|
|
"По принцип разказът не е моята стихия, а когато ме карат да разправям спомени, те текат трудно, оскъдно. Но щом съм на път, ме връхлитат, завладяват ме и съм готова да се впусна насреща им с разтворена душа. Дума, картина, мисъл, всичко може да разгъне верижната реакция на моите спомени, когато се движа, с превишена скорост може би, по земя, небе и вода из огромното кълбо." Из книгата Така съкровено и интимно звучи гласът на Елисавета Багряна, докато лети към най-далечната точка, която ще посети - Рио де Жанейро, за да ни разкаже за най-драматичните и вълшебни дни от своя живот. В това вълнуващо пътуване ... |
|
|
Тази книга има съвсем ясен творчески замисъл и послание. В нея се разказва за препирните в живота на едно младо момиче, пред очите на което се развиват една след друга илюзиите, в които вярва. Прочитането ѝ гарантира достатъчно смях и също толкова количество сълзи. Романът поставя редица въпроси, свързани с целта и смисъла на човешкия живот, поради което навлиза в областта на метафизичното. ... |
|
|
Романът "Бачо Киро" на Змей Горянин пренася читателя в епохата на Възраждането, а чрез личната история на учителя революционер Киро Петров от Бяла черква са проследени дълбоките процеси на промяна в българското общество през втората половина на XIX век. Главният герой е отражение на своите съвременници с техните стремежи, надежди и страхове. Съдбата му е сходна с тази на десетки борци за свобода, завършили живота си на бесилото. Светозар Акендиев Димитров, както е рожденото име на писателя, отделя специално внимание в творчеството си на националноосвободителните борби и чрез силата на литературата прави ... |
|
|
Знаете ли дали Щастливеца Алеко е бил наистина щастлив човек? А за чие мъжко сърце са водили битки Дора Габе и Елисавета Багряна? Кой лиричен наш поет е бил насилник? Кои творци са обичали да се почерпят и изобщо какви чудаци са били нашите будители? Да, същите онези, които изучаваме в училище и които си представяме като сухи, скучновати портрети на стената. Целта на тази книга с 50 забавни, но съвсем истински истории не е да "омаскари" (както в онази епоха биха се изразили) нашите бележити сънародници, а напротив - да ги направи по-близки на сърцето ни, като ни напомни, че те са били хора, също като нас - ... |
