Едва шестнайсетгодишна, Роми Шнайдер е наречена най-хубавото нещо, което Австрия е дала на света заедно с валса. Вечно търсеща, неустойчива, скитаща, самотна, неразбрана, ранима и чувствителна - такава е най-обичаната немскоезична актриса през погледа на германския киновед и културолог Тило Вюдра. "В живота не мога нищо, но на екрана мога всичко". И наистина, от сладникавия и захаросан образ на Сиси, който я преследва като клеймо през целия и жизнен път, та до "Нещата от живота" на Клод Соте, тя умело се превъплъщава в най-различни, противоположни роли - магнетична съблазнителка, проститутка, жертва на ... |
|
|
Този роман е любовен химн към онова "трето измерение" на мъжа и на жената - двойката. Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която "всяко ... |
|
|
Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |
|
|
Втора книга от трилогията "Игрите на глада". Бестселър на New York Times. ... Прехвърчат искри. Пожарът се разраства. И Капитолът иска отмъщение. В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванадесетте ѝ окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванадесет и осемнадесет на ежегодните Игри на глада – реалити шоу, предавано на живо по телевизията. В "Игрите на глада" може да победи само един. И гледането е задължително! Колкото и да е ... |
|
|
Всеки българин би произнесъл съкращението РБ (Република България) като РъБъ. В стремежа си да наричам нещата с истинските им имена, реших да запазя естетиката на фонетиката. "Президент на РъБъ" е опит за запознанство с истината от "най-висша инстанция". И е монолог за несъстоялия се разговор в българските медии. Инстанцията е толкова висша, че се е превърнала в "свещена крава" начело на стадото. Имаш крава, пиеш мляко. Ако нямаш, пиеш една студена вода. Пих една и ми подейства лековито. Препоръчвам я. Избистря паметта. Камък може да ви падне от сърцето. Разширява зениците, кръгозора и свития ... |
|
|
Борислав Пекич е една от най-значимите литературни фигури в сръбската литература. За пръв път на български език ще излязат два романа на писателя - „Човекът, който ядеше смъртта” и „ Атлантида ”. ... Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да ... |
|
|
Наистина се оказва, че масите грешат, а личностите винаги имат право. Не трябва от това да вадим правила за поведение: не е необходимо да бъдат изказани, за да се следват. Има само две неща: любовта, под всичките й форми, с красиви момичета и музиката от Нови Орлеан или на Дюк Елингтън. Инженер, преводач, писател, сценарист, либретист, журналист, композитор, тромпетист, изпълнител, Борис Виан никога не е бил разбран и признат приживе. По-малко от десет години след смъртта му неговото творчество пленява младите от май 68-а, личността му остава идеал за редица поколения и не престава да очарова и озадачава. Авторът на " ... |
|
|
Един-единствен жест понякога е достатъчен, за да промени всичко. Сан Франциско. Елиът, известен хирург, така и не е намерил утеха за смъртта на Илена – жената, която е обичал до полуда и която е починала преди тридесет години. Един ден по невероятно стечение на обстоятелствата, той получава възможността да се върне назад и среща... себе си. Среща младия мъж, какъвто е бил тогава. Върнал се е в решителен момент, когато един-единствен жест може да спаси Илена. И да промени неумолимата съдба, която е предопределила нейната участ завинаги. Но да донесе много страдания на себе си и на своите най-близки хора. Какво обаче е ... |
|
|
Най-хубавото на Токио е Макдоналдс. Най-хубавото на Стокхолм е Макдоналдс. Най-хубавото на Флоренция е Макдоналдс. В Пекин и Ленинград още няма нищо хубаво. От син на емигранти до милионер, от художник на реклами до именит творец, от стеснителен студент до звезда на нюйоркските бохемски партита - целият му живот представлява една история на шеметния успех. Той е забавен и саркастичен, самотен и тъжен, преливащ от енергия, вещ манипулатор, скандален, виртуоз на машината на шоубизнеса, но в никакъв случай посредствен. Робот на попарта, който размива границите между изкуство, мода и реклама и превръща масовата култура в ... |
|
|
Портокал с часовников механизъм е явление в световната литература. Запомня се главно с несъществуващия език, на който говорят литъл Алекс и неговите друзя: чудат тийнейджърски жаргон, истинска еквилибристика с английски и руски, изпъстрен тук-там с думи от немски, френски и дори от цигански."Същество, способно да върши само добро или само зло, е като портокал с часовников механизъм - на външен вид уж жив организъм с привлекателен цвят и сладък сок, но същността му е само механична играчка с часовникова пружина, навивана от Бог, Дявол или някоя всемогъща обществена машина... Човекът не бива да бъде унизяван като бива ... |
|
|
За пръв път в самостоятелно издание - скандалната творба на Оскар Уайлд. Настоящата книга предоставя уникалната възможност да се надникне в най-съкровените мисли на твореца и човека Оскар Уайлд в най-преломния момент от неговия живот - присъдата за хомосексуализъм и двугодишния престой в затвора. През 1892 година Уайлд и младият лорд Алфред Дъглас, когото писателят галено нарича Бози, стават любовници. Тяхната връзка продължава до май 1895 година, когато Уайлд е осъден. Докато авторът излежава присъдата си, той не получава нито едно писмо от своя бивш любовник, което го подтиква да излее цялата мъка, съжаление и болка, ... |
|
|
"В древнояпонския имперски протокол е указана, че към Императора трябва да се обръщаме с изумление и трепет. Тази формула винаги ме е възхищавала. Тя ми напомня за японските филми, в които самураите се обръщат към своя шеф с глас, разтреперан от свръхчовешки респект. Господин Ханеда беше началник на господин Омоши, който беше началник на господин Сайто, който беше началник на госпожица Мори, която беше моята началничка. Аз нямах подчинени. Би могло да се каже и иначе. Аз бях подчинена на господин Сайто, и така нататък, като се има предвид, че заповедите в низходящ ред можеха да прескачат йерархичните нива. Иначе ... |
Книги
