В книгата са разгледани особеностите и проявите на сепаратизъм по българските земи в навечерието и по време на османското нашествие в контекста на сходни явления във Византия и на Балканите. Това присъщо за средновековна Западна Европа явление е нетипично за византийския тип държави с техния стремеж към унитаризъм, към които България принадлежи. Именно сблъсъкът между централизма и сепаратизма в резултат на различни по сила и характер влияния отвън е проследен в най-новото изследване на известния медиевист проф. Христо Матанов. Изданието е богато илюстрирано, съдържа карти и е снабдено с Речник на термините и названията. ... |
|
Как е било устроено обществото по време на Второто българско царство? Имало ли е тук феодализъм, подобен на западноевропейския, и каква е била йерархията в българската аристокрация? Имали ли са нашите боляри своя хералдика и свои феодални замъци? Как са се обличали? Какви са били техните права, задължения, ритуали? В Аристокрацията на Второто българско царство проф. Николай Овчаров хвърля светлина върху тези важни за историята ни, но слабо проучени въпроси. Неговото пространно и задълбочено изследване е поднесено на достъпен за широката аудитория език и е резултат от дългогодишен труд и проучвания - както на ... |
|
Ицхак Хен, професор по средновековна история към Университета "Бен-Гурион" в Негев, Израел, изследва ролята на кралския двор в ранната средновековна култура и анализира механизмите на покровителство в няколко европейски кралства от тогавашната епоха. Той идентифицира корените на т.нар. "Каролингски ренесанс" през вековете непосредствено след римското господство. Тъкмо в този основополагащ период идеите и практиките на Рим и на християнския свят се срещат, за да се съчетаят с местните порядки и нрави и да посеят семената на онова, което впоследствие учените ще назоват "средновековна цивилизация& ... |
|
С включена историческа карта на България. ... Датата 6 октомври 1014 г. е сред най-ярките знаци на онази драматична и героична епоха, която с право e наричана "Българската епопея". Дори още по-точно - "Векът на цар Самуил"! Паралелът с прочутия "век" на цар Симеон не е случаен, а и времето, чието олицетворение е Самуил, обхваща повече от едно столетие: от излизането му на историческата сцена през 969–976 г., през изпълнения с бурни събития негов живот, чак до големите въстания на Петър Делян (1040–1041) и Георги Войтех (1072)... Освен с цар Самуил, годините и десетилетията на непримирима ... |
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток-Запад". ... Биографичният труд "Диктаторът" от видния български писател, публицист и общественик Антон Страшимиров проследява живота на една от ключовите личности в новата ни история - българския държавник Стефан Стамболов. Освен детството и юношеските години, Страшимиров описва и първите стъпки на Стамболов като апостол, въстанието в Херцеговина, участието му в Българския централен революционен комитет в Букорещ, в Руско - турската война, в Кресненското въстание, във всенародното изпращане на княз Дондуков и др. " ... |
|
Второ, подобрено и допълнено издание. ... Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Води лекционни курсове в областта на античната история и култура и на тракологията. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в Средиземноморския свят и до религиите на индоевропейците, в частност на траките. Настоящата монография е опит да се обобщят наблюденията на автора върху проблематиката на тракийската религия. Структурата на изследването последователно включва разглеждането на същността на доктрината за безсмъртието при траките и на ... |
|
Трето издание. ... Книгата ни запознава с историята на Византия - една империя, просъществувала в течение на повече от хиляда години (от 395 до 1453 г.). Тя ни отвежда към низ от събития от политическо, социално, етническо и културно естество, разгърнали се през периода на Късната античност и средновековната епоха. Разкрива се животът на едно общество, оставило видими следи с многолетното си присъствие в европейския средновековен свят. Това се отнася най-вече до държави и народи на Балканския полуостров, които в продължение на векове са били в тесен досег с Византия и са живели в сферата на излъчване на силни въздействия ... |
|
Хиляди българи не биха съществували днес, ако двама големи народолюбци - Павел Милюков и духовникът Стефан, по-късно Софийски владика, не бяха спасили дедите им, бежанци в Цариград по време на Междусъюзническата война. Тогава, ангажирани по настояване на Милюков и секретаря на екзархията Стефан, два руски парахода дни наред превозват безвъзмездно бежанците до българския бряг... Кой е Павел Милюков? Академик, професор-доктор по история, археолог, политик, основател на Конституционнодемократичната партия в Русия през 1905 г., неин лидер до смъртта си, публицист и голям борец за Истината, но почти непознат днес за България. ... |
|
Сто и десет годишнината от Балканската война е повод да се върнем във времето, когато светът е учуден от дързостта на българите да се изправят срещу една империя, разпростряла се на три континента. Само за три седмици те се озовават на 40 km пред Златния рог в името на събирането им "под обща държавна стряха". "Разплатата с вековния враг" е толкова изненадваща, че дори специалистите по Ориента не могат да схванат духовната сила на освободителната мисия спрямо "поробените братя отвъд Странджа, Родопите и Рила". Тя вдъхва вяра в собствените сили със страховитото "Напред! На нож!" и ... |
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
Книгата "Алано-древнобългарското писмо" с автор д-р Живко Войников е интересно и в съществена степен новаторско изследване върху един фундаментален дял от културата на древните българи. Във фокуса на предлагания научен труд е отдавна дискутираната тема за произхода и разчитането на древните рунически надписи, които и до днес са едно от най-загадъчните явления на средновековното наследство, оставено ни от прабългарите. нашите предци са използвали специфично писмо, което в науката се нарича руническо. То е използвано предимно за различни кратки надписи върху съдове, каменни блокове, по стените на скални църкви от ... |
|
Историко-филологически издирвания въз основа на първоизточници. ... Турската и гръцката тирания бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешката култура, но българщината му те не можеха да изкоренят. В съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет. Този усет се разви с времето. У някои в съзнание. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се обявиха за самостоятелно управление, но те се разделиха по атавизъм на два дяла. Единият дял, ... |