Създаващите се нов тип отношения между неотдавнашните балкански врагове България и Турция, регламентирали мира помежду си с Цариградския (Константинополския, Истанбулския) договор от 16/29 септември 1913 г., се характеризират с динамика и противоречивост не само за първата година след Балканските войни, но дори и през периода на съюзничеството в коалицията на Централните сили по време на Първата световна война (1915-1918 г.). Това би следвало да се изведе като най-значимата синтезираща характеристика, която би могла да се направи от обобщаващия поглед върху източниковия материал за периода 1913-1918 г. от висотата на ... |
|
Възникване, развитие, принос в общонационалните процеси ... "В ръцете си Вие държите труд, чиято матрица са проблеми, като курс-лекции пред студенти-историци (магистърска степен) във Великотърновския университет. В този си вид трудът не претендира да разглежда историческото минало на бесарабските българи или да дава "актуализирани оценки"... Понастоящем не може да се говори за българска етническа общност в Бесарабия като за единно цяло... Правилно би било да се изследва миналото на българите в Молдова и Украйна. Но за епохите на ХІХ-ХХ в. през повечето време, ако изключим периодите от 1856-1878 и 1918-1940 ... |
|
Написаното на тези страници е опит за разглеждане на отминали събития, показващи отношението на държавите победители спрямо тези на Балканите. То няма за цел да се хареса на едни или да подразни други. Днес достойнствата на "героя на нашето време" в политиката и навсякъде там, където може да се използва историята, се свързва с победата над демонизирания комунистически враг. Но не трябва да се забравя, че великите герои се създават само срещу страшни врагове. А ако враговете ги няма, те се измислят, за да съществуват и героите. Всичко останало, свързано с живота ни днес, е преход със заклеймено минало, неразбрано ... |
|
Историята на националноосвободителното движение в Македония и Одринска Тракия от края на XIX и първите десетилетия на XX в. е обект на подчертан интерес от историографията. Разкрити са редица страни, свързани с условията, предпоставките и участниците в революционното движение, с неговите конкретни прояви, с последиците от освободителните действия за българското население в Европейска Турция и за официалната политика на Княжество България. В значителна част от изследванията са разгледани въпроси за характера, ролята и значението на Вътрешната македоноодринска революционна организация (ВМОРО) като на най-съществен ... |