"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
|
Квартал „Цветен” е идилично швейцарско предградие, спокойно, понякога скучно. Зад лъскавите фасади обаче тлее женско недоволство – от себе си и от привидно свободно избрания път в живота. То прераства във война между няколко съседки в старанието на всяка една да се докаже като по-добра майка от другата. Както често се случва, поводът са децата. Сибил, Алина, Сузане, Бригит, София, Бернадет – шест различни женски свята, изпълнени с вътрешни и външни противоборства. Драматично завръщащи се спомени, горчиви диалози със себе си и порасналите деца, женското битие между „искам”, „трябва” и „мога”. Роман за любовта, за бойните ... |
|
|
Вярвате ли, че мъртвите, дърветата и дори цветовете могат да говорят? Ще се убедите, че това е напълно възможно, ако изразител на техните мисли и чувства е самият Орхан Памук. В своя епичен шедьовър Името ми е червен, който той описва като своя най-колоритен и оптимистичен роман, носителят на Нобелова награда разказва за сблъсъка между културния консерватизъм и опитите за реформи в разрасналата се, но започваща да губи позиции на световна сила през XVI век Османска империя. Прочут истанбулски миниатюрист получава тайна поръчка - да изработи в своето ателие книга, възхваляваща падишаха. Но тази книга трябва да бъде по- ... |
|
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
|
"Глухата неприязън на Фернан към майка му е ужасяваща, и още как! От нея той беше наследил пламъка, но ревнивата нежност на майката беше направила сина безсилен да подхранва непознатия огън у себе си. За да не го загуби, тя бе пожелала той да бъде слаб, беше го задържала само защото го беше подлагала на лишения. Беше го възпитала в дух на недоверие, на глупаво презрение към жените." Франсоа Мориак ... |
|
|
Терез Дескейру не знае защо е отровила мъжа си и аз не знам защо написах "Терез Дескейру". От какви елементи се формира в нас битието, което внезапно усещаме, че оживява и надава своя вик? Това е като мистерията на зачеването; мистерия, която може би не е толкова непроницаема, колкото си мислим, но която, за да бъде решена, изисква огромно и недискретно изследване. Романът "Терез Дескейру", смятан за шедьовъра на Франсоа Мориак (1885 - 1970), поставя началото на поредица, с която Фондация "Комунитас" иска да запознае читателите с творчеството на един от най-големите християнски автори на ... |
|
|
Хиляди българи не биха съществували днес, ако двама големи народолюбци - Павел Милюков и духовникът Стефан, по-късно Софийски владика, не бяха спасили дедите им, бежанци в Цариград по време на Междусъюзническата война. Тогава, ангажирани по настояване на Милюков и секретаря на екзархията Стефан, два руски парахода дни наред превозват безвъзмездно бежанците до българския бряг... Кой е Павел Милюков? Академик, професор-доктор по история, археолог, политик, основател на Конституционнодемократичната партия в Русия през 1905 г., неин лидер до смъртта си, публицист и голям борец за Истината, но почти непознат днес за България. ... |
|
|
Наскоро четири френски списания публикуваха стихове на Кева Апостолова. Сега авторката ни предлага новата си поетична книга Ембриони в слънцето. Кева Апостолова е автор на поетичните книги Орбити в мен, Аз съм, Вече съм готова, Отворено слънце, As sam balgarka. Нейни стихове са превеждани и публикувани в литературни издания в Македония, Полша, Унгария, Франция. Тя е автор и на театрални пиеси, поставяни в България, Македония, Турция, САЩ. Живее и работи в София като главен редактор на списание Театър. ... |
|
|
В това издание на "Моите съвременници" са възстановени текстовете по оригиналните ръкописи и редакторските бележки на самия Стилиян Чилингиров. "Мемоарите ще попълнят сериозна празнота в българската литературна история – с факти и впечатленията на съвременника, ще покажат механизмите на работа на цензурата от 50-те години на ХХ в., но най-вече ще допълнят с нови детайли представите и знанията ни за "последния възрожденец" Стилиян Чилингиров."Румяна Пенчева ... |
|
|
Едва ли има друг български културен деятел, който като Стилиян Чилингиров толкова автентично, подробно и с удивително чувство за историчност да е документирал своите впечатления за съвременници и събитията, на които е бил свидетел. Съхранени са десетки тетрадки от по няколкостотин страници с негови дневници, онасловени "Моите делници", и почти още толкова страници с мемоари на писателя. Липсват излишни битови подробности – Чилингиров не ни е предоставил възможността да разберем в житейски план какви събития са сполетявали него и семейството му. Но пък ни е дал широка панорама на случващото се в обществения ... |
