"Обичам, следователно съществувам" би могло да е мотото на тази жива, бързоструйна, волна книга-пътешествие по хилядолетния друм на най-човешкото от всички чувства. С дяволито намигане две авторки - любопитни, съпричастни, развълнувани, непочтителни или поетични - ни увличат в своето изследване по тайните пътеки на цивилизациите, за да ни разкрият как се казва "обичам те" на езика на библейските герои или придворните на Краля Слънце, на средновековните трубадури или бунтарите от май "68... Надничат в любовните, брачни, прелъстителски и прелюбодейски нрави на времената, за да ни покажат, че любовта ... |
|
Във фокуса на книгата попада един тематичен кръг в творчеството на Мартин Хайдегер от 20-те години на ХХ в., който, макар и интензивно обсъждан по-късно, остава недоопределен и недостатъчно прояснен. Ключовите думи в него - „всекидневие” и „всекидневност” - са натоварени с различни, често пъти противоречиви конотации в структурата на Битие и време, но са непренебрежим елемент на философската интрига и път, който отвежда в сърцевината на ранното Хайдегерово мислене. Настоящото изследване обаче се интересува не толкова от ролята на категорията всекидневност за разбиране на Хайдегеровия opus magnum, колкото от едно само ... |
|
Малцина се въодушевяват от идеята да влязат в стая, пълна с непознати, с които се налага да водят разговор. Повечето избягват ситуации и разговори с хора, които бегло познават и нямат допирни точки. Но има и такива, които се справят блестящо. Наблюдавали сме ги с нескрита завист - как с охота се присъединяват към компанията непознати, поемат контрола и без ни най-малко усилие очароват присъстващите с увереността, уместните си и хитроумни коментари и анекдоти. А ние се спотайваме и отчаяно се опитваме да не привлечем вниманието върху себе си. Тази книга ще ви покаже как тези хора се справят блестящо независимо дали ... |
|
Това поредно издание на сборника "Древнокитайски мислители" отстои от първото на няколко десетилетия, а от второто - на над десетина години. И въпреки това появата му сега не е случайна, нито излишна: тези отстояния във времето означават също така смяна на четящата публика - може би с едно, та и с две поколения. Изданията следват едно след друго без изменения. Промяната идва от страна на читателите - нови позиции, нови критерии и светоусещания, ново въздействие на текста върху тях. Древната мисъл е кратка, точна, много често съзнателно конкретизирана - и много дълбока. Нека новите читатели на древните текстове ... |
|
Научната революция през XVI и XVII в., осъществена от фигури като Коперник, Галилей, Декарт и Нютон, поставя началото на исторически процес, който радикално променя хоризонтите на западната култура. Няколко века по-късно вече се очертава тенденцията към триумф на научно-техническия разум за сметка на философското и религиозното мислене. Тази тенденция говори в думите на Ницше "Бог е мъртъв". Най-коментираният философ на XX в. Мартин Хайдегер, по възпитание и нагласа религиозен мислител, търси нов път за философията и нови възможности за автентичен религиозен опит в контекста на "смъртта на Бога". В ... |
|
В многостранните разработки на българските литературоведи мемоаристичната литература се люшка между горещото приемане и отричането й като самостоятелен жанр. Диференцирането на мемоарите от българската литературна критика като вид, жанр, специфика често пъти е въз основа на анализационни наблюдения върху едно произведение - най-силно употребени са "Житие и страдания грешнаго Софрония" от Софроний Врачански, "Из мъртвия дом" и "Записки за България и за българите" от Любен Каравелов, "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов, "Преживяното" от Т. Г. Влайков. ... |
|
Научните трудове на есеистиката на Цветан Тодоров - френски литературовед и философ, роден и израснал в България - са достъпни за българския читател от близо четвърт век. Въпреки че за тях у нас са писани немалко статии и отзиви, липсва по-цялостен и задълбочен анализ на делото на този забележителен мислител. Настоящата книга е пръв опит в тази насока. Тя представя аналитично някои ключови възгледи на Тодоров въпроси: текст и култура, диалогичната критика, ролята на литературния критик, на моралната философия и на литературата в нашия личен и социален живот. Редом с фигурата на един съвременен учен, чиито изследвания ... |