Това бе името, което италианката ми бе казала на излизане от гората през онзи ден, който сега ми изглеждаше толкова далечен. Беше като заклинание, подшушнато ми за по-нататъшна употреба. Чак сега езикът ми се развърза да го произнесе. Тя се приближи, седна в другия край на леглото и двамата останахме вторачени един в друг. Не си спомням някога да съм гледал друг човек по този начин - когато поглъщаш отсрещното лице с очи, то става част от твоето. Усещах я физически, но това не беше плътско желание, а по-скоро имаше нещо общо с времето, едно разтеглено до безкрайност усещане за настоящето. Не се усмихна, но строгата и ... |
|
|
Двуезично издание на български и испански език, съдържащо стихове от Хуан Антонио Берниер. ... Съмва се в гората Доближавам вратата. Въздухът е студен като леден чаршаф върху празно легло; макар и замаян, поглъщам го спокойно. Пеят невидими птици, привличат вниманието към листака – това ѝ е нужно на гората. Ниско над земята се приплъзва мъглица без корени. Опитвам се да не мисля. Искам да отговоря на познатия поглед, с който гората ни гледа. Взирам се дълго в безпаметната мъгла наоколо. Amanece en el bosoue Me acerco hasta la puerta. El aire es frío como el gélido lienzo de una cama vacía y, a& ... |
|
|
Розамунде Пилхер - най-продаваната авторка на бестселъри. ... Дали някога e твърде късно за любовта? Лошото време и дебелата снежна покривка през декември блокират в къща на шотландския бряг група непознати, всеки един от тях лекуващ скръб от миналото, която може да помрачи наближаващите празници. Пукотът на цепениците в камината и топлината на приятелството обаче могат да сгреят и най-студеното сърце и когато църковните камбани оповестяват началото на вечерната служба, звънът им носи вълшебния дух на Коледа. ... |
|
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
|
"Съчетава проникновеност с мъдрост... Плод на почти необятно въображение." Дейвид Мичъл, автор на Облакът Атлас ... Повечето хора искат да се научат да помнят повече. За Ноел Бурун основната задача, най-обременяващата, беше да се научи да забравя. Не само болезнените моменти в живота, които всички ние предпочитаме да изтрием от паметта си, а всякакви неща. Защото винаги когато Ноел чуеше глас или прочетеше дума, в главата му се образуваха многоцветни форми, служещи за указатели или карти, благодарение на които той запаметяваше с най-големи подробности всяко чувство, настроение, тембър или самите думи от ... |
|
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
|
Точтли е роден в палат и обича шапки, самураи, гилотини и трудни думи от речника. Най-голямото му желание е да попълни домашния си зоопарк с либерийски хипопотам джудже. Точтли е малкият син на параноичен мексикански наркобос, известен като Краля: двамата съжителстват в тясното обкръжение на прислужници, главорези и някой и друг продажен политик, а това е хрониката на едно тяхно налудничаво пътешествие... Пир в бърлогата (2011) е дебютната книга на Хуан Пабло Вилялобос, предизвикала международен фурор и вече преведена на повече от 15 езика. Хуан Пабло Вилялобос (1973) е роден в Гуадалахара, Мексико, и е завършил ... |
|
|
Дебютната книга на Деница Дилова залага капан с иронията, вложена в заглавието "Тънкости на приготвянето". Това не е готварска книга. Това е книга с разкази за животни, убити по смешен или ужасяващ начин, принесени в жертва на кулинарната глезотия на човечеството. В добавка има и рецепти. Героите в "Тънкости на приготвянето" убиват невинни същества, за да ги "принесат в жертва на любовта, глада и абсолютната истина". Има абсолютни истини, за които човек просто избягва да мисли. Как точно умират охлювите и раците при готвене? В кое влагаме повече страст – в любенето или в яденето? Как е ... |
|
|
Убийства, магия и лудост на Световното изложение в Чикаго. Събития, които промениха Америка. Чикаго се готви за Световното колумбийско изложение. Годината е 1893. Огромна човешка енергия е впрегната в изграждането на панаирния град - това трябва да бъде град на мечтите, фантастично архитектурно творение, белият град, шедьовърът, маркиращ настъпването на новия век. Но сред целия възторжен подем между великолепните бели куполи и прекрасните цветни градини се промъква сянка - сянката на неизбежното зло. Това е книга за съзиданието и за злото. Тя разказва за двама мъже, които олицетворяват две коренно противоположни страни ... |
|
|
В царството на мрака, когато зимата танцува фокстрот над града, комисар Михаил Донов, наричан Мишената, е поставен пред мрачно изпитание − зеещи отвсякъде врати, мъртъв гарван пред дома му, черно куче, закачено за полицейския автомобил. И заплашителни строфи от стихотворения, намерени по странен начин. Серията убийства тепърва предстои и само кварталът, Грешният квартал, знае кои са белязани да умрат... Във всяка изпратена строфа убиецът посочва различни елементи от своите престъпления, но не и мотивите за смъртоносните си действия. Комисарят и неговият екип попадат в лабиринт, чиято парадоксална логика е изградена ... |
|
|
"Тя идва от остров, който искаше да построи рая...“ Така започва и завършва романът “Всекидневното нищо” (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес рисува съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обявяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”, наред с други двама класици на кубинската проза, Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас. Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, ... |
