Featuring 19 of the finest works from the most distinguished writers in the American short-story tradition, this new compilation begins with Nathaniel Hawthorne's 1835 tale "Young Goodman Brown" and ranges across an entire century, concluding with Ernest Hemingway 's 1927 classic, "The Killers". Other selections include Poe 's "The Tell-Tale Heart", Melville's "Bartleby", Harte's "The Luck of Roaring Camp", "To Build a Fire", by Jack London, "The Real Thing" by Henry James, F. Scott Fitzgerald's "Bernice Bobs Her Hair& ... |
|
В малък български провинциален театър актьорите репетират "Ромео и Жулиета". Внезапно се появява духът на Шекспир и се намесва в играта. Невероятна история, в която съвременни българи се сблъскват с исторически личности като Адолф Хитлер, Че Гевара, Никола Тесла и Зигмунд Фройд. ... |
|
Основи на философията "Slow Food". ... Книгата "Хубаво, чисто, справедливо" е публикувана за първи път през 2005, когато движението "Slow Food" стартира своя най-амбициозен проект, "Terra Madre" (Майка Земя) - среща на хранителни общности от цял свят, борещи се за защита на земеделието, риболова и животновъдството от устойчив тип, за опазване на вкуса и хранителното биоразнообразие. Тази първа среща събира на едно място хиляди селяни и дребни производители, нуждаещи се от свой глас в света в защита на своето достойнство. Сред тях бе и делегация от България. Подир срещата, движението ... |
|
Издаден след смъртта на Гилермо Кабрера Инфанте, "Непостоянната нимфа" е считан за незавършен роман. Липсата на още няколко страници от повествованието се компенсира чрез изобилие в сложноцветната фигура на Хавана от 1957, очертана от втъкаването на носталгичната памет в неутешимото писателско въображение. Хесито (явен прототип на автора) е журналист от кубинското списание "Картелес", опечален с познанието на целия западен свят, и кинокритик, неизлечимо заразен с бацила на циничния скептицизъм. Цялата скрупульозно градена постройка на интелектуалната му недосегаемост рухва, когато среща Естелита - ... |
|
Никой не ни познава така добре, както жените и мъжете, които седят рамо до рамо с нас на събранията на отдела и пълнят офисния хладилник с прилежно надписаните си кисели млека. Всеки офис е своего рода семейство, а чикагската рекламна агенция, описвана от Джошуа Ферис в неговия изключително радушно приветстван първи роман съчетава най-доброто и най-лошото у семейството, като се опитва да се справи с кризата в бизнеса по класическия начин: с клюки, номера и все по-чести почивки за кафе. С набито око за онези детайли, които правят живота интересен, Джошуа Ферис разказва откровената и забавна история за оцеляването във ... |
|
Вдъхновена от детството на авторката, Тялото, в което се родих е историята на едно момиче с дефект на окото по рождение. Нейният живот през седемдесетте години е повлиян от ограниченото ѝ виждане, но и от доминиращата идеология по онова време: свободния брак на родителите ѝ, многократната смяна на училищата, движението хипи, сексуалната свобода и последствията от нея. Физическите и психологическите особености на героинята я правят различна от останалите и я карат да се идентифицира с хората, живеещи извън модата и социалните норми. С тази книга, написана като монолог от дивана на психоаналитика, авторката ни ... |
|
Второ преработено издание. ... "Аз, Катри Клинг, нощем често лежа и мисля. И мислите ми са ясни, не като в просъница. Най-често ме занимават парите, големите суми; вълнува ме как да се сдобия с тях бързо, да ги спечеля честно и почтено, да натрупам толкова пари, че вече да не мисля за тях. Пари, които ще се умножат след време. Първо – яхта за Матс, голяма яхта за морски пътешествия, с каюта и вътрешен мотор, най-хубавата яхта, направена някога в това затънтено село. Всяка нощ чувам снега по прозореца, мекия шепот на снега, който идва с вятъра откъм морето – колко хубаво е, че вали, да можеше да затрупа селото, да го ... |
|
"Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, удобно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж. Обичам Белгия, защото в нея се говори френски и защото в училище изучавах задълбочено френски – оня ясен, хладък, духовит език, който ми доставя изтънчено удоволствие всеки път щом имам възможността да го слушам, говоря, чета. Мразя Белгия, защото изгони моя нидерландски език от училище и го отпрати на полето. Обичам Белгия заради правилцата ѝ, умението ѝ да ... |
|
Вчерашният свят, прочетен днес, за да има утре. ... "Крематорът" е най-известната книга на Фукс, неговата симфония на злото, на разпадането на личността, повлияна от човеконенавистническа идеология. За "Крематорът" е характерна атмосферата на тайнственост и мистичност, сливането на реално и въображаемо в една фантасмагорична реалност, както и употребата на елементи от криминалните жанрове или романите на ужасите, които тук служат в посока на абстрактизацията на образа на злото, оголването на абсурдния характер на действителността, психологическата дисекция на героите. "Авторът, сравняван с Франц ... |
|
Книгата е част от "Индийската поредица" на издателство "Жанет - 45". ... Една зимна сутрин Рей Бхуллар пристига в Индия. Тук е, за да снима филм, но историята ще бъде необикновена, защото и мястото е необикновено. Селото е затвор със свободен режим, обитаван от убийци. Колкото повече напредва престоят на снимачния екип, толкова по-драматични и разтърсващи събития се разгръщат. Крехкото равновесие в селото е нарушено и въпреки наглед добрите намерения на посетителите, животът на затворниците ще бъде изложен на показ безмилостно и унизително, истинският облик на всички участници ще бъде разкрит, а ... |
|
"За какво е този роман? Не бих казала, че моите книги са за каквото и да било - извън хората и самите изречения в тях. Това превръща "NW" в един вид "упражнение по стил" – израз, придобил малко или повече негативно звучене. За мен обаче упражнението по стил не е изкуствен похват – животът на всеки от нас също е упражнение по стил. До скритото съдържание на нашето съществуване явно не се достига лесно: единственото, върху което ни остава да се опрем, са онези външни, явни знаци – как говорят хората, как се движат и обличат, как се отнасят един с друг. Ето с това се опитвам да се занимавам в ... |
|
Номинирана за "Ман Букър" 2011. ... Майката на мъртвото момче пазеше кръвта. Искаше тя да си остане там, личеше си. Дъждът напираше да плисне и да я измие, ама майката нямаше да му даде. Дори не плачеше, просто стоеше скована и озверяла, все едно това ѝ беше работата - да подплаши дъжда обратно горе в небето. Един гълъб се оглеждаше за манджа. Нагази право в кръвта. Даже и той беше тъжен - личеше си по това, където очите му бяха целите розови и мъртви. Цветята вече бяха клюмнали. Имаше снимки на мъртвото момче с униформата от училище. Пуловерът му беше зелен. "Моят пуловер е син. Моята униформа е по- ... |