Дъщери на светлината е съвременен съспенс, който ще ви държи в напрежение до последния ред. Книга за свободния дух, за стремежа на човек към независимост, както и за вътрешната му борба със самия себе си - на какво да се подчини: на обществените норми или на повика на своето сърце. За правото на избор и умението да управлява съдбата. Роман за силата на майчината любов, за себеотрицанието в името на бъдещето на детето. За саможертвата на бащата за най-скъпото и свидно в този свят. За всеотдайността на родителя. Роман, в който, наред с чистата и безусловна любов, ще се срещнете и с тъмната страна на персонажи, готови на ... |
|
Двайсет и два нови разказа от майстора на кратката форма Етгар Керет (1967) плюс една необичайна кореспонденция и традиционния предговор за българските читатели. Този сборник е за многото разновидности на самотата. За предимствата от изстрелването с цирков топ. За изпълнимите и неизпълнимите желания на децата. За приятелството, късмета, виртуалната реалност, метаморфозите. И тук авторът отказва да се отвърне от мрачното в живота и тъкмо заради това вижда в пълния им блясък красивото, нежното и вечното. ... |
|
Колко неща има да каже синът на починалия си баща и колко неща иска да чуе от него. Всичко, което приживе е пропуснато, премълчано, спестено. А нали именно словото поддържа родословието. В книгата, която вече е преведена на немски и английски, Габор Шейн предизвиква чудото, загатнато със заглавието на романа, възкресява бащата, за да проведе разговор, който приживе е бил невъзможен. През живота те не са намерили общия език, но през смъртта само той само той може да възкреси стореното и да съживи историята. Има въпроси, на които трябва да се отговори, за да може собствената история да намери място в по-голямата история на ... |
|
Тя се казвала Гинка, била на деветнайсет години. Тази книга е нейната история. Трагичната съдба, без литературна измислица, на една българска проститутка, чието тяло е наръгано двайсет и три пъти с нож, открито в една есенна сутрин на някакъв пустеещ терен в Париж. Като тръгва от сцената на престъплението, авторът се заема да възстанови нейния преход. Това търсене на истината, водено от задъхания ритъм на полицейско разследване, ни отвежда колкото далеч е възможно във вселената на проституцията. Филип Брусар е заместник-директор на редакцията на Monde. Носител е на награда за разследваща журналистика Албер Лондр през ... |