Уж сборник с разкази, а истинско чудо: пътят на духа и плътта през безкрайността до появата му в родилния дом - Съвършенство! И като в най-приказните приказки в разказаните истории се раждат деца, които приемствено вярват в Дядо Коледа (Коледни подаръци); после порастват и край на игрите (Което е било); препускат през историята, в която дават немалка дан (Живи картини). Тази напълно законна гордост на Създателя се бори и отстоява своето си в естествената подредба на живота - засмукала цялата печал и безнадеждна обреченост на хората, безпомощни пред природата и пред онова, което наричат Бог. Архитектоника на живота, ... |
|
|
Балканската война. Българската армия освобождава Родопите. Получавайки сведения за приближаването на огромна противникова войска, Главното командване заповядва на 21-ви Средногорски полк да се оттегли от позициите си. Командирът подполковник Владимир Серафимов е поставен пред наглед нерешима дилема - дали да се подчини и да остави местното население на произвола, или да се съпротивлява с всички средства и с цената на много загубени животи? Именно подвигът на "Средногорци", останал в историята под името Родопската Шипка, е в основата на романа "Балканският лъв". Автор е Владимир Черноземски - внук на ... |
|
|
"По този роман задължително трябва да се направи филм! И това ще се случи! Помнете ми думата! Но не само, защото е значим и смислен. А заради едно обикновено, човешко и най-истинско нещо, което се нарича вяра и родова памет! И което заслужава да живее!" Атанас Филков "Съкрушен от загубата на своята любима, Николай е изправен пред въпроса за смисъла. Той предприема необичайно пътешествие в южните Родопи, надявайки се по този начин да намери себе си. Животът обаче му поднася неочакван обрат. Неговата съдба е да пробуди и спаси цял един народ! Книга лекарство! Бърка ти в душата и я преобръща, оставяйки малко ... |
|
|
Мемоари. Писма. ... Книгата представя жизнения път и делото на Иван Найденов (1834-1910), водещ журналист от цариградския кръг, издател на вестниците "Право" и "Напредък", един от важните участници в църковната борба. Изданието включва всички запазени мемоарни фрагменти на Найденов, както и непубликуваната досега негова кореспонденция със Св. Миларов и други съвременници. ... |
|
|
Мира Душкова (1974 г.) е поет и литературовед, доктор по съвременна българска литература. Завършила е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Нейни стихове са публикувани в литературни издания в САЩ, Швеция, Унгария, Хърватия, Румъния, Турция, Индия. Автор е на поетичните книги "Пробвам историите като дрехи", "Упражнение върху чучело" и "Мириси и гледки" и на монографията "Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази". Живее в Русе и преподава литература в Русенския университет "А. Кънчев". "Можем ли да наречем разказите ... |
|
|
Ирландецът Джеймс Баучер изоставя обещаваща академична кариера, за да се озове като журналист у нас в едни от най-динамичните времена на българската история (1895 - 1921 г.). Колоритният му образ все още живее в спомените на поколенията, а талантливото му перо ни потапя в драматичните моменти от борбата на българите за национално обединение. Баучер изгражда мрежа от информатори и кореспонденти, поддържа връзка с всички големи фигури, ангажирани с балканската политика. Превръща се дори в доверен съветник на цар Фердинанд, но преди всичко остава човек със силно чувство за справедливост. Днес, за първи път след твърде дълго ... |
|
|
Факти и истории, подбрани от периодичния печат преди 1944 година. ... В богатата колекция от вестници на Антонио Станоев, побрала периодични издания от век и половина, се съхраняват и десетки юбилейни броеве с неизвестни факти за възрожденци, поборници, политици на нова България и културни дейци, чието дело е покрито от патината на историята. Повечето от тях са издавани по повод на годишнини от началото на политическата или творческата им дейност или пък от кончината им и в тях са публикувани разкази, спомени и оценки на съученици, съратници, приятели, историци и дори политически опоненти. Подбрани са издания, излезли ... |
|
|
Една от малко познатите творби на Казандзакис, "Братоубийците" описва трагедиите и кръвопролитията на Гръцката гражданска война в края на 40-те години на ХХ век. Без да заема страна и без да издава присъди, авторът потапя читателите в ужаса на войната, представен от гледната точка на един дълбоко вярващ свещеник, който всячески се опитва да следва заветите на Спасителя, да прощава и да обръща другата буза, докато светът се срива около него. В "Братоубийците" авторът ни отвежда във времето на Гражданската война в Гърция - малко след Втората световна война. Партизани и националисти се бият в планините, ... |
|
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
