В том втори се включват най-важните студии и статии на Зина Маркова, резултат от четвъртвековната ѝ изследователска дейност. Те не само допълват, но и дават по-разширена представа за обектите на нейното внимание. По-голяма част от тях също третират въпроси от борбата на българския народ за извоюване на църковна национална независимост, но има и посветени на проблеми извън тази област. Като цяло студиите и статиите са посветени на възрожденската епоха. С една-две свои работи авторката излиза като че ли извън нея, но проблемите, които засяга - дейността на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. и дейността на ... |
|
В книгата за първи път се прави опит да се напише научноизследователска биография на д-р Стоян Чомаков - крупна, спорна и слабо проучена личност от епохата на Възраждането. Това означава още пренаписване историята на Църковния въпрос през 60 - 70-те години на XIX в., тъй като двете теми почти съвпадат. Основа на труда са третата и четвъртата глава. В тях се разглежда дейността на Чомаков през 1861 - 1878 г., когато той е в Цариград и играе ролята на мирски водач на борбата за отделна българска йерархия. Неговата голяма заслуга е, че съумява да принуди руската и турската политика да приложат спрямо Църковния въпрос ... |
|
Поради ограничените възможности на историографския момент и поради самия характер на изследвания обект в част 2 на представената книга авторът се ограничава в една умерена в обема си подборка по значимост на съдържанието, която обаче да покрива всички съществени епизоди от живота и делото на д-р Чомаков. Към архивните материали са добавени и редица слабо или напълно непознати, но важни за разкриване на неговите идеи и действия вестникарски публикации, някои от които с неустановено досега авторство. Включени са и по няколко текста за и от неговите потомци. Документите не са разпределени равномерно във времето. Най-много са ... |
|
От публикуваните писма българският читател има възможност за първи път да проникне в света на Иван Евстратиев Гешов - творческа биография. Подбраното епистоларно наследство отразява основни момент от разнообразната обществена, книжовна, политическа, дипломатическа, държавническа и благотворителна дейност на автора; илюстрира възприятията и възгледите му' представя го в интимния му свят на семейството - като син, съпруг, баща и приятел; дава сведения за качествата, намеренията и поведението му; изяснява или коригира наслоени заблуди и литературни интерпретации. ... |
|
"С годините някои имена избледняват, докато други започват да светят все по-ярко. Времето е най-безпощадният съдник, който безкомпромисно определя мястото на всеки творец върху скалата на националния пантеон. Задължение на историографа е да намери точната мяра между тленното и вечното, между онова, което отмира, и онова, което остава и се утвърждава. Спокойно може да се твърди, че едно от най-знаковите имена в българската историография е това на проф. д-р на историческите науки Зина Костадинова Маркова. Със своите многобройни изследвания и публикации на документи върху църковно-националното движение и политическата ... |
|
Монографията на д-р Г. Якимов е посветена на живота и дейността на Пантелей (Пандели) Кисимов - една от най-интересните и противоречиви личности на възрожденската епоха. Роденият в Търново през 1832 г. българин развива значителна обществена дейност в родния си град през 50-те и 60-те години на ХІХ в. Той подпомага като настоятел и кореспондент редица възрожденски печатни издания, отваря книжарски дюкян, включва се активно в борбата срещу търновските гръцки владици Неофит и Григорий, не остава чужд и към революционните начинания на капитан дядо Никола и хаджи Ставри. В книгата централно място заема проучването на ... |
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев. Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
Иван Евстратиев Гешов - европейски политик - български държавник. Това е основният щрих в една изключително богата биография. В продължение на половин век Гешов работи като държавник, общественик, икономист, банкер, публицист, преводач и меценат. Тази дейност не е атрактивна, тя е безшумна, търпелива и незабележима, свързана с изграждането на една нова държава. В нея има градивни идеи, дългосрочни сполуки и исторически неуспехи. Защото неравен е пътят на съзиданието. ... |
|
Кореспонденцията между М. Дринов, Гр. Начович, В. Д. Стоянов, В. Друмев и Т. Пеев (1868 - 1875). ... Сборникът съдържа 251 писма, разменени в периода 1868 - 1875 г. между Марин Дринов, Григор Начович, Васил Д. Стоянов, Васил Друмев и Тодор Пеев. 171 писма са от Архива на БАН, на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и от личния архив на съставителката. Само 80 от тях са публикувани в различни сборници и те са прибавени тук, за да се види епистоларното общуване между петимата възрожденски дейци в цялата му пълнота. През разглеждания период тези наши просветители с плам разискват създаването и ... |
|
Трето издание. ... Монографията е единственото цялостно изследване за живота и творчеството на писателя, в което се очертава завършен образ на човека и твореца Йовков. Анализирани са ранните му поетически и белетристични изяви, очертани са приносите му в областта на баталната проза и като родоначалник на българската психологическа драма. Въз основа на голям жизнен и художествен материал са извлечени предпоставките, които очертават пътя на Йовков - израстването му от национален до световен художник. Книгата на Иван Сарандев е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ "Св. Климент Охридски". ... |