В тази втора книга, руският О'Хенри, рок звездата на руската литература, писателят хулиган, достойният наследник на Зошченко и Колцов за пореден път доказва, че умее да разсмива до сълзи. Сборникът включва подборка от "Девойката, която винаги се смееше последна" - десет разказа, хумористични, сатирични, будещи всички разновидности на смеха от сдържано кискане до откровен кикот. Повестта "Идеалният Че" - абсурдната, но не и невероятна история на постнато в социалните мрежи селфи на идеален, с извинение, чеп, кръстен по-късно на Че Гевара, и на наградата, обявена за този, който си го припознае. Това ... |
|
|
"Наричали го "Море от Божествени знания". Наричали са го "Потъналият в океана на Бога". Ибн Араби, това е Могъщо Божие Вдъхновение, а не религиозно. Ибн Араби, това е Преданост отвъд света. Ибн Араби е Океан от Вдъхновение. Ибн Араби казва: Вдъхновението ме изгаряше и затова го споделих. Това е Дух, закърмен с Дълбинния усет за Истината. Ибн Араби казва: Видях образа на Чистата Любов. Преди да бъде Земята, аз бях вдъхновен. Той казва: Вдъхновението е само за Безумните по Бога и аз бях един от тези безумци. От дете още в него гори пламъка на Любовта... И той казва: Бог ме запали и знаех, че няма ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |
|
|
От автора на "Аз, Клавдий" и "Божественият Клавдий"! "Много увлекателен роман с напълно достоверно звучене!" Непредубедените читатели "Не се докосвайте до тази книга! Тя е творение на дявола!" Свещениците ... |
|
|
Хермесианско есе. ... Тази книга не е предназначена за нихилисти, фаталисти и песимисти. Не е препоръчителна и за конформисти, фетишисти, идеологически волейболисти и литературни туристи. Тази книга е всички устояли на бурите истински български патриоти, и всички, които имат нужда от малко подкрепа в личностното им самочувствие и вярата в Българската идея. Тази книга е и за всички, които имат амбиции и мечти, защото тяхната реализация ще дойде с възбуждане на българското народностно самосъзнание, припомняне величието на истинското българско минало и възкресяването на българския дух. Защото само с този силен и ... |
|
|
Една книга, която ще ви отведе до края на света и ще ви върне у дома обновени! ... В "Къде отиваш, пътнико?" Ади е поела предизвикателството да отиде още по-далеч. Открила, че както в любовта, така и в живота, човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем. Всичко започва в деня, когато Ади "случайно" се натъква на мъртвец, малко след като в ръцете на Алексей, нейният необикновен приятел-психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Съвременникът Йордан Вълчев остави като наследство в архива си и автобиография, и водени "дневници". Чрез тях - след като го бе правил в разкази, романи, публицистика и календаристика - простичко и безхитростно заговори за себе си и ни приобщи към противоречивото лице на своето време. А той беше велик жизнерадостник и човек на съзиданието."Дневниците на писателя дисидент" излезе в края на декември 2004г., привлече вниманието на критиката и на читателите през първите месеци на 2005-а. Поради скромния си тираж и създалия се повишен интерес книгата бе бързо изчерпана на ... |
|
|
Мира Душкова (1974 г.) е поет и литературовед, доктор по съвременна българска литература. Завършила е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Нейни стихове са публикувани в литературни издания в САЩ, Швеция, Унгария, Хърватия, Румъния, Турция, Индия. Автор е на поетичните книги "Пробвам историите като дрехи", "Упражнение върху чучело" и "Мириси и гледки" и на монографията "Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази". Живее в Русе и преподава литература в Русенския университет "А. Кънчев". "Можем ли да наречем разказите ... |
|
|
"Ягодовите полета в тази книга са свързани с един мой детски спомен за дядо ми. Една сутрин трябваше да му занеса закуска, той беше пазач на ягодовите полета, и го видях в маранята с неговото любимо куче призрачно, малко над земята, а той предния ден бе починал." Владо Даверов е роден на 27.08.1948 г. в Плевен. Завършва немската гимназия в Ловеч, а след това немска филология в Софийския университет. Автор е на много книги с разкази и новели, на документалната тетралогия "Чудовището ДС", както и на редица романи, но най-голяма популярност му носи сценарият за култовия филм "Вчера". По негови ... |
|
|
"Една искра от вчерашния смях остана във окото ми дълбоко... Денят със мислите играе шах, а те решават своето судоку на търсещият отговор живот в огнището на пламенни тревоги. Узрява радостта - невкусен плод и аз потъвам в думичката мога."Мога ... |
|
|
В ръцете си читателя държи един от шедьоврите на Симеон Радев "Македония и Българското възраждане", познат може би на малцина от двете му кратки издания - първото на френски език от 1918 г. и неговият български превод от 1927-1928 г. Тази книга на видния наш публицист, историк и дипломат определено принадлежи и към шедьоврите на българската историческа публицистика, както със своя език и стил, така и с истините за нашето минало. Замисълът на първото издание е било да се изтъкнат пред враждебния на България цивилизован, но воюващ свят в края на Първата световна война, аргументите, главно от западен произход, за ... |
