Костадин Батков е роден на 29 ноември 1931 г. в с. Левочево, Смолянско. Журналистическата му дейност е свързана със строителството на Баташкия водносилов път - там са неговите събития и герои. Дълги години работи в пловдивския всекидневник Отечествен глас. По-късно е редактор в Народна младеж, в новосъздадения през 1966 г. в. Поглед и в Отечествен фронт. Шест години е щатен кореспондент на Отечествен фронт в Брюксел. Умира внезапно на 24 юли 1987 г. Книгата е част от поредицата Съвременни български автори на издателство Труд. ... |
|
Това е книга, подготвена за печат от съпругата на Григор Ленков – Цвета Ленкова, четвърт век след смъртта на един от най-добрите български преводачи. В нея се съдържат писма до нея, откъси от неговия дневник, както и спомени за твореца от негови колеги и близки. Изящното издание напълно съответства на деликатната и аристократична природа на Ленков. Книгата разказва за неговите литературни предпочитания и естетически търсения, но също и за трагичните обстоятелства около смъртта на поета в Ленинград през юни 1977. С пълноводния си информационен пласт, както и с богатата си емоционална атмосфера изданието успява в същото ... |
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
Книга от поредицата "Преживяно" ... Забравете военните комюникета за офанзиви, телевизионните репортажи за битки, радионовините за атентати. Не че фактите не са изнесени с цялата им острота, но Саира Шах - трето поколение афганистанка, родена и отрасла в Англия - ни поднася истината от по-особен ъгъл. Макар през своите тридесет и шест години да не е виждала Афганистан в мир, тя знае, че е имало време, когато никой работник не е бил чак толкова зает, че да не си откъсне цвете наминаване край градината на някоя кабулска къща и да го затъкне зад ухото си. Не за муджахидините, не за талибаните, не за бежанците като ... |
|
Третият том от съчиненията на Захарий Стоянов включва неговите трудове свързани с такива титани на Българското възраждане като Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Тук е и книгата му "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитъра и Стефан Караджа". Изданието е придружено от бележките на Тодор Ташев. Поместени са статии от Александър Бурмов, Стефан Каракостов и Николай Жечев. "И когато описва живота и делата на видните революционни дейци, и когато проследява героичния път на четите, Захарий Стоянов поставя винаги на преден план ролята на народните маси, силата на народа. Неговите симпатии са ... |
|
Роман за Сабахаттин Али. ... "Нивга не скланяй ти глава, да не ти пука, сърце, да не ти пука. Плачът ти да не се чува, да не ти пука, сърце, да не ти пука." Хъфзъ Топуз Сабахаттин Али нивга не склони глава. Без страх защити възгледите си в своите творби и статии. През краткия си 41-годишен живот той не само дари турската литература с едни от най-стойностните произведения, преведени на световните езици, но и пожела свобода и независимост за своята страна, пожела тя да бъде модерна държава. Живя с мечтите си за тези ценности. Плати за тези мечти в Странджа планина, където бе задържан при опит за бягство в ... |
|
Оглеждайки темелите на българския оперен театър, неговата вековна същинска природа, венчана като че ли до гроб за традиционния психологически обоснован "театър на преживяването", наемам се без угризения да твърдя, че извършеното от режисьора Стефан Трифонов е не само история. То живее в плът и кръв и в днешните оперни върхове на българина. И се търси, цени и понякога осъзнава поне колкото в неговото време. Проф. д. изк. Розалия Бикс ... |
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |
|
Българското общество през втората половина на XX век. Александър Фол Анри Кулев Богдан Богданов Божана Апостолова Божидар Димитров Дончо Дончев - Американеца Златина Тодева Петко Бочаров Петър Берон Петър Междуречки Рада Москова Розалина Новачкова Тодор Вълчев ... |
|
В лицето на другаря Тодор Живков ние виждаме големия теоретик на марксизма-ленинизма, големия патриот, който отдава всичките си сили и "огромни способности за разцвета на нашата социалистическа родина""Лъжец, хитрец и мошеник номер едно в историята на България" Муравей Радев, 1997 "Когато черните страсти утихнат, България отново ще разбере какъв голям политик сме имали през тези няколко десетилетия" Георги Джагаров, 1992 "Появи се отново на политическата сцена в края на живота си, преди всичко защото името му предизвикваше носталгия по отминало време..." проф. Джон Бел, 1998 ... |
|
Из дневника на един журналист. Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток-Запад". ... "Настоящият дневник не бе предназначен за публикуване. Печатам го поради упорити настоявания на близки приятели. От някои негови страници звучат ноти, чийто интимен тон бих предпочел днес да изстудя в хладилника на разсъдъка. Не го направих, защото се сметнах задължен да дам дневника си такъв, какъвто е бил през времето и при обстоятелствата, когато е писан." От автора Димо Казасов е роден в Трявна на 17 септември 1886 г. Завършва гимназия в Русе (1904), а право в Софийския ... |
|
Животът и походите на един американски военен кореспондент. ... Американецът Дейл Уокър, директор на Тексас Уестърн Прес в Тексаския университет, е автор на многобройни изследвания върху живота на видни журналисти. Осемнайсет години от творческия си път той посвещава на биографията на публициста Джанюариъс Макгахан (1844 - 1878), чиито преживявания като военен кореспондент в Европа и Централна Азия сякаш са излезли изпод перото на Ръдиард Киплинг, с тази разлика, че не са художествена измислица. Неговите покъртителни репортажи за лондонския "Дейлинюз", разкриващи издевателствата на турците срещу българския ... |