"Настоящата книга е продължение на изданието Вандова, Мария и Никола Вандов, Театрална работилница Сфумато (1989 - 2009), което излезе през 2009 година. Тогава, не подозирахме, че направеното е том първи от вече двутомната книга-летопис за Сфумато. Новата книга излиза във връзка с 30-годишнината на тази уникална за България театрална лаборатория, която е спечелвала, печели и днес заслужено признание у нас и в чужбина. Настоящата книга има сходна структура с предишната. Отново най-голям дял в нея имат текстовете на или разговорите с Маргарита Младенова и Иван Добчев - основателите на Театралната работилница през 1989 ... |
|
|
Книгата се опитва да прочете българската комедия между двете световни войни наново, адекватно на сегашното време, на неговите интереси и език. Търси се подход, в който прагматично - така да се каже, напълно в "духа на комедията" - да се обсъждат авторитетните изказвания по отношение на теоретичните проблеми за комичното и комедията, да се отчитат тяхната свобода, вечно "преобличане" и оцеляване. Безспорно комедиите на Ст. Л. Костов са най-интересният и значим обект на изследване в този исторически период, но не са пропуснати и текстовете на много други негови съвременници, някои от които повече или по- ... |
|
|
Книгата разглежда целият корпус на българската възрожденска драматургия и въвежда в научно обръщение някои малко познати и неизследвани произведения. Изследването анализира въобразяването на своето и чуждото и очертава парадигмата на героичното и позорното и проекта на модерността, свързан с прекомпозиране на патриархалното съзнание. Сюжетите на възрожденската драматургия и възможностите й за влияние са коментирани като ресурс за изграждане на националния пантеон. Последен е пътят, по който Райна Княгиня, Хаджи Димитър и "Шуми Марица" се превръщат в национални символи. ... |
|
|
Книгата съдържа богат снимков материал и е издадена луксозно с твърда и мека подвързия, на 3 езика - български, руски и английски език. През месец февруари 2005 г. ще бъде отпечатана на френски и немски, предстои превод на италиански език. В "Българския оперен мит. Тримата баси и трите сопрани", д-р Магдалена Манолова отделя специално място на Борис Христов - човекът легенда, Николай Гяуров - ненадминатият крал Филип, Никола Гюзелев - гласът, който живописва, Райна Кабиванска - голямата трагичка, родена примадона, Анна Томова-Синтова - Моцартова и Щраусова икона, Гена Димитрова - глас, който се ражда веднъж на ... |
|
|
Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през XVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", & ... |
|
|
Книгата включва две забележителни пиеси от Клаус Ман. ... Той беше емигрант, изгнаник не по политически причини, а защото никъде не се чувстваше у дома си, никъде не беше у дома си. Навсякъде беше страдалец, навсякъде - чужденец. Името на този чужденец на планетата е добре познато в литературата. Клаус Ман отдавна си е извоювал свое и то твърде забележително място в нея, макар винаги да се е чувствал обременен и засенчен от славата, с която се ползват двамата му именити роднини. Но тъкмо защото е син на Томас Ман и племенник на Хайнрих Ман, той получава, тъй да се каже, по рождение най-добрата литературна закваска. ... |
|
|
Глобализиращата се индустрия на изкушенията за щастлив живот произвежда хедонистичен и пасивен зрител, очакващ от театъра да му предложи следващата доза изкушения. Раздвоени между идеологиите и хедонизма, в зависимост от собствената си театрална памет и култура, театралите осмислят по различен начин дълбоките културни промени в началото на новия век и търсят отговор на въпросите, пред които те ги изправят: Какъв е театърът на новия век? Какви са драмите му? Какви са функциите му? Защо все още човек отива на театър в един дрогиран от медии свят? Защо обществото се нуждае от театър? От какъв театър се нуждае? Как се ... |
|
|
"Играещият човек е живият човек. По същество актьорът пресъздава една измислица, един сън." Лий Страсбърг ... "Обявявайки първоначалната си цел, Лий Страсбърг твърди, че тази книга за играта на актьора е предназначена за широка публика. "Това не е учебник; това е първият опит някой да обясни какво представлява актьорската игра, каква е системата на Станиславски, какво е Методът." Докато работи над книгата, Страсбърг е категоричен, че пише не само за публиката, която се интересува от театър, а по-важното - за онази, която се интересува какво е творчеството. Докато изследва природата на ... |
|
|
Томът съдържа пиеси. ... Том 9 представя пиесите на автора. В съдържанието са включени пиесите "Суматоха", "Януари", "Лазарица", "Опит за летене", "Кошници", "Образ и подобие", както и първият вариант на "Суматоха" - "Нова библия", пиесата за деца "Желязното момче" и радиопиесата "Добродушните смокове". Сред текстовете в том 9 от събраните съчинения, читателите на Йордан Радичков ще различат някои от най-обичаните и поставяни пиеси от цяла плеяда театрални режисьори като Методи Андонов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Иван ... |
|
|
Сцени от един семеен живот. Сарабанда. Есенна соната. Персона. Превод от шведски: Васа Ганчева, Меглена Боденска. ... През 2018 г. светът чества сто години от рождението на Бергман. Четири от неговите велики киноновели - "Сцени от един семеен живот", "Сарабанда", "Есенна соната" и "Персона", бяха събрани в една книга по този повод. Първите три са преведени от Васа Ганчева. Четвъртата - "Персона", излиза за пръв път на български в това издание в превод на Меглена Боденска. Ернст Ингмар Бергман е роден на 14 юли 1918 г. в Упсала, Швеция. Син е на пастор и затова получава ... |
|
|
"Като единствено справедливо средство на творчество върху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно - да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а - ролята. Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един ... |
|
|
"Интелектът може да възприеме ренесансовата форма - пише Джулио Карло Арган - докато чувствителността, която по своята природа е ирационална, възприема изображенията. Величието на артиста се състои следователно в обединяване на техника и изображение, в докосване на емоциите, в упражняване на убеждаването. Затова Бернини е един от шампионите на тази култура, този, който с колонадата на площад "Сан Пиетро" трансформира символа, купола на Микеланджело, в алегория, т.е. в манифест: този който създава едни от най-успешните и виртуозни произведения на римския барок: психологическата илюзия на балдахина в " ... |
