Съставител: Людмил Димитров. ... Петте включени в сборника пиеси са представителни за словенската драматургия на XX век. Това са: "Любов" от Зофка Кведер (1901) "Поквара в долината на свети Флориан" от Иван Цанкар (1907) "Случката в град Гога" от Славко Грум (1930) "Мъртвият идва за любимата си" от Светлана Макарович (1986) "А Леонардо?" от Евалд Флисар (1992) Първите две са написани, докато страната е австро-унгарска провинция, третата - в Кралство Югославия, четвъртата - по времето на СФРЮ и последната - през първата година на Словения като самостоятелна държава. ... |
|
|
Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ... |
|
|
За какво става тогава дума? Сигурно ще ми кажете за какво всъщност става дума. Разбирам, че ще го кажете. Със сигурност сега веднага ще ми кажете за какво в действителност става дума. Вие очевидно отдавна чакате да ми го кажете. Даниел Келман е роден през 1975 г. в Мюнхен. Израства във Виена. Следва философия и германистика във Виенския университет. В момента преподава в Нюйоркския университет и е член на Немската Академия за език и поезия. Първият му роман Аз и Камински (2003) му носи международна известност, но получава световно признание с романа Измерването на света (2005), който оглавява списъка на най- ... |
|
|
Плешивата певица, Носорог, Столовете, Урокът и Кралят умира, събрани в настоящото издание, са най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йожен Йонеско. Първото издание на сборника в България, в превод на Бояна Петрова, датира от 1999 година. Плешивата певица е дебютната пиеса или "антипиеса" на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър Ноктамбюл и спрягана като образцов пример за театрален абсурд. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско разчупва всички норми на класическия театър и превръща експерименталното провокативно безсмислие в ... |
|
|
Лед наш грядущий (1939) е втората по важност (а според някои и първа) творба на О'Нийл. При написването на тази автобиографична пиеса той е повлиян от На дъното на Горки и Дивата патица на Ибсен. Юни 1912 г., долнопробната кръчма на Хари Хоуп В Ню Йорк. Тя има много имена: пивница На дъното, бар Безнадежднос, кафене Краят на пътя, аперитив Удавническа среща. Там се е приютила пъстра компания от дванадесет бивши величия. Сред тях са циркаджия и полицай, иританец и бур, двама анархисти, чернокож комарджия и пропаднал правист. Всички те изповядват Вярата на започващите Нов Живот от Утре. Бъбрят дружески и очакват появата ... |
|
|
Излезе от печат фундаменталното монографично изследване Българската литературна класика във филмовото изкуство с автор доц. дн Владимир Донев. Ще цитираме рецензентите на изданието, за да не прозвучи помпозно за някого определението фундаментално - проф. д-р Радослав Радев: "Ясен е оригиналният характер на изследването и подходите към филмовото изкуство впечатляват с находчивостта, с необичайните гледни точки, които се възприемат до степен на изненада от продуктивността на творческите решения. И нещо повече - активират възприятията на читателя да пожелае ново връщане към филма и литературната творба", и проф. ... |
|
|
През 2012 година се навършват 150 години от рождението на Артур Шницлер, един от най-ярките представители на виенския модернизъм, известен като белетрист и драматург. По този повод издателство Black Flamingo предлага представителен том с неговите пиеси, които и до днес са много актуални. Във всичките си творби Шницлер се проявява като задълбочен познавач на човешката психика, като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката му с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и съвсем открито говори по въпросите за секса, за смъртта. ... |
|
|
Марк Шагал (1887 - 1985) е един от най-забележителните художници на XX век. Той е поет, мечтател, ексцентрична личност. Неговият живот и изкуство изграждат представата за самотен мечтател, за гражданин на света, за странник, зареян в своите видения. Шагал е дълбоко религиозен и пламенно обича родината си, а творчеството му безспорно е най-настойчивият призив за толерантност и уважение към всичко различно в съвременния свят. В картините си той създава един уникален свят, изпълнен с патос, поезия, хумор и очарование. Освен живописни платна Шагал твори акварели, графики, скулптури, керамика, мозайки и витражи. Авторите ... |
|
|
Бертолт Брехт е създател на театър "Берлинер ансамбъл". Автор е на много пиеси, сред които са "Опера за три гроша", "Животът на Галилей", "Добрият човек от Сечуан", "Майка Кураж и нейните деца", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Кавказкият тебеширен кръг". Неговото развитие към голямата епична драматургия, към "научния театър", може да се разбере правилно само когато се познават ранните му творби, в които се очертават важни теми от творчеството му - "Ваал", "Барабани в нощта", "В джунглата на градовете", & ... |
|
|
Тази "История на световното кино" е преди всичко разширен и обогатен превод на учебника по история на задграничното кино (1945-2000), създаден от широк и авторитетен кръг от педагози и учени в Русия - преподаватели във ВГИК и научни работници в Държавния институт за изкуствознание. В руския си вариант учебникът не включва очерци за такива представителни и значителни кинематографии, като японската, индийската, австралийската и канадската, а също и за руското кино, за което са написани няколко многотомни истории. Това наложи някои допълнения на българското издание. Добавени са нови глави. Целенасочено внимание е ... |
|
|
Панчо Панчев завършва театрознание, но скоро след това излиза от ролята на квалифициран зрител и се гмурва вътре в сценичното изкуство като автор на пиеси. За няколко десетилетия светлините на рампата са огрели около 50 негови драматургични творби, най-успешно от които се играят комедиите му и заглавията, адресирани до детската публика. Освен в драматичните театри сюжетите и диалозите му често са намирали място в радиото и телевизията, над куклените паравани, като либрета на музикално-сценични произведения... Зрителите с чувство за хумор помнят "Има ли смисъл да утрепваме мечка?", "Вълци нема", " ... |
|
|
Книгата разкрива творческия свят на големия театрален творец. Авторката е представила както творческия път на Стоян Камбарев, така и своя дневник от непосредствената му работа върху отделни постановки. Поместени са интервюта, био-библиографска справка, богат снимков материал. ... |
