Хайнер Мюлер (1929 - 1995) се позовава на Макбет на Шекспир, като не променя линията на сюжета. Немският драматург окрупнява чрез фрагментарната структура на разказа проблема за жестокото лице на краля (водача, лидера, вожда). В тази версия Макбет е по-малко роб на страховете и скрупулите си и повече верен на желанието да превърне живота си в пространство, обитавано от духовете на жертвите си. Макбет според Мюлер предопределя смъртта си чрез смъртта на своите противници. ... |
|
|
"Искам да направя много филми, за да се превърне и моят живот във филм" - това е мотото на световноизвестния филмов режисьор Райнер Вернер Фасбиндер, което го ръководи по много интензивния му творчески път. Наред с 44 филма обаче той създава през краткия си живот и 9 оригинални театрални пиеси, които се играят в целия свят и го превръщат в един от най-поставяните немски драматурзи след войната. Някои от тях по-късно той сам превръща във филми, посрещнати с много голям интерес. Сега всичките му пиеси се представят за пръв път пред българския читател. По този начин издателство Блек Фламинго Пъблишинг отговаря ... |
|
|
Минимализмът възниква в САЩ в началото на 60-те години най-вече като реакция срещу абстрактния експресионизъм и попарта. Названието "минималистично изкуство" дължим на философа на изкуството Ричард Уолхайм, който в своя статия от 1965 г. се опитва да опише едно явление в изкуството на 20. век, а именно редуцираното съдържание на произведенията. Сред водещите представители на минималистичното изкуство са Карл Андре, Дан Флавин, Доналд Джъд, Сол Люит, Джоу Беър и други. Автор на изданието е Даниел Марцона. Той е един от основателите на NAVADO PRESS в Триест, издателска къща, която публикува книги за ... |
|
|
През 2012 година се навършват 150 години от рождението на Артур Шницлер, един от най-ярките представители на виенския модернизъм, известен като белетрист и драматург. По този повод издателство Black Flamingo предлага представителен том с неговите пиеси, които и до днес са много актуални. Във всичките си творби Шницлер се проявява като задълбочен познавач на човешката психика, като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката му с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и съвсем открито говори по въпросите за секса, за смъртта. ... |
|
|
Издателство „ Славена" поднася на своите читатели поредната книга на доайен-професора на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" Иван Джаджев, посветена на естетическата мисъл през смятаната за най-неестетическа епоха - епохата на Европейското средновековие. Досега в поредицата от същия автор са излезли книгите: „Естетика на Класицизма" (2002) „ Естетика на Просвещението" (2007) „ Античната естетическа мисъл" (2009) Настоящото издание е адресирано към учени, преподаватели, творци и изследователи в областта на изкуството, студенти и към всички, интересуващи се от науката за красотата и изкуството и от нейната ... |
|
|
Книгата е посветена на проблема за времето във видеоизкуството, една от най-значимите и безспорно комплексни артистични форми, която е добре позната и утвърдена в България. Проследени са генеалогията на видеоизкуството и връзките му с телевизията и киното; предприет е опит за концептуализиране на дигиталните технологии и обосноваване на една естетика на дигиталния образ; предложен е критически анализ на конкретни произведения от гледна точка на времевия им аспект. Книгата съдържа и по-общи наблюдения върху съвременната аудио-визуална култура и динамиката на нейните процеси. Приложената анкета с водещи български ... |
|
|
В книгата се разглежда театралната критика в България през 20-те и 30-те години на ХХ век - едно твърде плодотворно за нея време. Проследени са както развитието, движението и взаимното разположение на театралните критически рубрики с техните автори в периодичния печат, така и основните критически дебати, засягащи театъра и драмата, състояли се по страниците на вестници и списания. Театралната критика от онези години дава най-съществена представа за тогавашното състояние на българския театър и в този смисъл се явява носител и на най-основното от неговата история. В нея се оглеждат и значителна част от нагласите, интенциите ... |
|
|
Този сборник със събраните пиеси на Сара Кейн съдържа и сценарий за кратък филм "Кожа". Сара Кейн е родена в Есекс, Англия, през 1971 г. Учи драма в Бристолския университет, За кратко време е писател-резидент в Роял Корт Театър в Лондон. Страда от силна депресия, за която два пъти лежи в лондонска болница. Това не й пречи постоянно да пише. Слага край на живота си през 1999 г. в болницата Кингс Колидж в Лондон, като се обесва с връзки за обувки. ... |
|
|
Как в края на 20 -ти век нуждата от писатели бе използвана за налагането на британската вълна на насилие в европейския театър. Книгата представлява задълбочен и оригинален поглед върху развитието на съвременния европейски театър. Нещо повече - чрез разглеждането на един професионален ареал Саня Никчевич поставя в дискурсивен план битуването в наше време на екзистенциални и общовалидни категории. Написана е на чудесен, комуникативен език, което гарантира възможностите и да предизвика спонтанния интерес на голям кръг от българската културна общност. В увод и шест раздела и заключение Никчевич прави оригинална ... |
|
|
Три възхитителни едноактни пиеси с действие в Ню Йорк - сблъсък на характери, какъвто само Уди Алън може да си представи. Първите театрални текстове на Уди Алън от години насам. "Ривърсайд Драйв", "Олд Сейбрук" и "Сентръл Парк Уест" са три смешни, проникновени и необикновено леки за четене пиеси на тема изневяра. Героите - типични нюйоркчани - в началото изглеждат напълно невинни, но винаги се случва (или се разкрива) нещо неочаквано, за радост на читателя (но не и на всички герои). Тези пиеси, пожънали успех на нюйоркска сцена, са вдъхновени от нестихващия интерес на Уди Алън към хората, ... |
|
|
Глобализиращата се индустрия на изкушенията за щастлив живот произвежда хедонистичен и пасивен зрител, очакващ от театъра да му предложи следващата доза изкушения. Раздвоени между идеологиите и хедонизма, в зависимост от собствената си театрална памет и култура, театралите осмислят по различен начин дълбоките културни промени в началото на новия век и търсят отговор на въпросите, пред които те ги изправят: Какъв е театърът на новия век? Какви са драмите му? Какви са функциите му? Защо все още човек отива на театър в един дрогиран от медии свят? Защо обществото се нуждае от театър? От какъв театър се нуждае? Как се ... |
