Вирджиния Улф е британска писателка, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през XX век. Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри. Есетата, разказите, статиите и романите на Виджиния Улф се смятат за основата на съвременния феминизъм. Творбите ѝ, преведени на повече от 50 езика в целия свят, са източник на вдъхновение за създаването на множество пиеси, романи и филми. "До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, ... |
|
|
Българските читатели познават Маргьорит Дюрас, едно от най-ярките и оригинални имена в литературата на ХХ век., от многобройните преводи на нейните произведения, направени през последните 20 - 30 години, сред които са "Любовникът", "Похищението на Лол В. Щайн", "Любовта", "Десет и половина вечерта едно лято" и др. Маргьорит Дюрас създава в "Градинката" покъртителен с простотата и достойнството си разказ диалог за две различни отношения към живота, надеждата, самотата, смъртта и щастието. "Модерато кантабиле" е една от първите истински дюрасиански творби с ... |
|
|
Историята за Орфей и Евридика е сред най-тъжните митове от цялата вълшебна гръцка митология. Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художествени произведения в областта на поезията, киното, операта, живописта. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживата природа с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей) и с усилията му да изтръгне своята любима Евридика от подземния свят. Книгата е вълнуващо онагледена с прекрасните ... |
|
|
Вълнуваща история, надхвърляща времето. ... Родена от незаконна любов и израснала в провинцията, Амбър е безумно красива, целеустремена и смела. На 16-годишна възраст тя е изоставена сама, бременна и бездомна на безпощадните улици на Лондон. В живота ѝ има само една амбиция, която ще постигне с цената на всичко... Амбър преминава през множество болезнени изпитания. Тя е вкарана в затвора, споделя постелята на влиятелни мъже и успява да се изкачи до върха, като става графиня от антуража на Чарлс II. Преживяла войни, пожари и чума, Амбър се превръща в силна и безскрупулна жена, готова да постигне всичко. Но въпреки ... |
|
|
Пълно издание с непубликуваната досега четвърта част. ... Непубликуваната досега глава на "Чайката" е като лъжица катран в кацата с мед. Нейната тема е подмяната на действието с ритуала, който го изпразва от съдържание, а стойността ѝ е почти колкото на останалите три глави, взети заедно. Четвърта глава е натрапчиво автономна спрямо останалите три глави в любимата на поколения ята книга. Тя е брилянтен пример за текстовете, които се пишат сами и изискват време дори авторът да ги припознае като свои. Ето как разсъждава авторът Ричард Бах над този феномен: "Препрочитах тази глава отново и отново. Не ... |
|
|
Франц, младеж от провинциално градче, се отправя към Берлин, за да работи в магазина на свой заможен родственик, който заедно със съпругата си Марта, го взима под крилото си. Неудовлетворена и отегчена, Марта съсредоточава интереса си върху Франц, който скоро става нейн любовник. Връзката разцъфтява, задълбочава се и се разгръща в кроежи как да се избавят от съпруга, за да се наслаждават свободно на своята страст и на неговото богатство. Следва низ от обороти, ту забавни, ту драматични, и все повече надвисва сянката на смъртта. Но у Набоков нищо никога не се вмества в рамки, дори не и един обикновен любовен триъгълник. & ... |
|
|
Неиздавано досега на български продължение на "Пилето". ... Последните думи на Пилето към неговия приятел Ал в едноименния шедьовър на Уилям Уортън са: "Но си струва труда да се опита." И точно с това се заема Ал, след като се измъква от хватката на армията и военното безумие. Той си купува армейски джип, пребоядисва го в предизвикателно жълто, нарича го Пеперудата, и поема по безкрайните американски пътища, за да се опита да преодолее травмите си. Обсебен от свободния на пеперудите, той жадува да ги опознае истински - точно както неговият приятел Пилето превърна в център на живота си канарчетата. ... |
|
|
"За мен е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си както беше тогава... Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става по - богат. Имам още една причина, поради която съм благодарен на българите, имам предвид поведението на целия народ през последната война. Когато ставаше въпрос евреите да бъдат пратени на сигурна смърт, българите се изправиха като един човек и спасиха живота на хиляди хора. Между спасените имаше и мои близки роднини. ... |
|
|
"Пътят на историята не е като билярдна топка, която чукната веднъж, изминава определена траектория, а наподобява пътя на облаците, сходен е с пътя на някой бродещ из уличките човек, чието внимание скача от интересна сянка тук на група хора там, или на необичайното пресичане на фасадите на сградите, попадайки накрая на място, което не познава и където не е искал да попадне. В хода на всемирната история се съдържа известен момент на изгубване." Роберт Музил ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
Този първи роман, макар и неопитен, макар и плод на един все още търсещ себе си автор, в никакъв случай не е лишен от качества. Представлява поредица от трийсет и седем истории, но текстът е монолитен, а разделянето на двайсет и две глави е извършено от френското издателство. В него личат множество литературни влияния. Зловещата история за перипетиите на главния герой Тюлип, случайно попаднал в подземния лабиринт на едно гробище, съдържаща фантастичен елемент и безмилостна критика на френското общество между двете световни войни, напомня за разказите на Едгар По, "Нос" на Николай Гогол, "Приключенията на ... |
