"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
Една история, която сблъсква минало и бъдеще, наука, реалност и философия. Едно момиче, родено с рядка генетична аномалия, в свят, в който хората се стремят към съвършенство. Една епична битка на малцината, които все още вярват, че еволюцията ни не е случайна и може би има закодиран смисъл. Един свят, опустошаван от катаклизми, генерирани от човешката жестокост над природата и себеподобните си. Една любов, която се ражда от пепелта на планета, колонизирана от новите човеци. Една история на бъдещето, което строим днес. Един роман, чиято завладяваща история търси отговорите на много въпроси. Как се е родила Вселената? Каква ... |
|
Това е книга за обичта на майката. Книга за топлината на семейството. За мъката, която повечето осиновени изпитват, когато разберат истината за себе си; за болката, през която партньорите преминават, за да станат родители; за омразата на осиновените към жената, която ги е оставила; за гнева, който ги разяжда, за желанието за реванш; за притесненията дали си достоен за родител; за тежестта на това да "избереш" дете; за ужасяващото очакване някой да те "одобри"; за кръста на биологичните майки - някои от които принудени да оставят децата си и живеещи винаги с частица от сърцето в ада; за загуби, тъга, ... |
|
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат."Ние всички, родените преди '89-а и ... |
|
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Някога една от най-красивите сгради в Истанбул, днес "Дворецът на бълхите", тъне в разруха. Пази спомените за щастливия живот на Агрипина, а в стените ѝ отекват дузина различни съдби. И сред живота на пияница академик - увлечен от философията, изпаднала еврейка - търсеща истинската любов, и наивно чаровна мадам - чието тъмно минало витае из сградата, са скрити истината за лъжата и началото в края на пътя. Това е книга за хоризонталните и вертикалните линии в живота. "Дворецът на бълхите" се появява на книжния ... |
|
Момичетата наистина го умеят. Катрин е възхитителна приключенска история за йога и древната мъдрост зад нея. Петък е младо момиче, което живее в малко номадско село, високо в хималайските равнини, хиляда години преди нашето време. Йога едва започва да достига до Тибет от Индия и е строго забранена за жени, както са били забранени и книгите - жени не са могли да се учат да четат, нито да пишат. Петък измисля смел план да стане първата жена, проникнала в това тайно общество на мъдростта и йога. Как би могло да се сбъдне? Дали ще успее? Впуснете се в приключението заедно с нея! Геше Майкъл Роуч е първият американец, ... |
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
100 години Вонегът. Юбилейно издание с послеслов от Салман Рушди. През февруари 1945 г., по време на Втората световна война, мирният град Дрезден е изравнен със земята и дава 135 хиляди цивилни жертви. Тези реални събития са представени от Кърт Вонегът в невъзможен разказ по единствения подходящ начин - чрез шизофренията на собствените му преживявания. Героят му Били Пилгрим се откача от времето и ни повежда в колаж от разпокъсани събития, обрисувани с кратката наситеност на поезията. В неясното бълнуване на травмираното си съзнание той прескача в различни моменти от живота си, умирайки десетки пъти и завръщайки се ... |
|
Когато баща ти е цар е роман за живота на две жени, които са разделени от шест века. Това е роман за властта. За опиянението от нея, за гибелната ѝ похот и светлата сила, когато е в името на доброто. Това е роман за силата на родовата кръв, за миналото и бъдещето. Това е роман и за любовта. Две жени на върха на историческата пирамида. Едната е княгиня от царски род, другата е дъщеря на своето време. Между тях - шестстотин години. И двете имат власт, слава и пари. И на двете душите им са самотни. И те търсят на какво да посветят живота си. Пред едната цялото Търновско царство пада на колене и я изпраща в шатрата на ... |
|
Младата Стефани е на стаж в седмичника "Островни вести". Двамата му издатели - журналисти ветерани, разпалват страстта ѝ към професията (и я подлагат на своеобразен изпит) със загадка, останала неразкрита четвърт век. Труп на млад мъж е открит на брега на островче край мейнското крайбрежие. Не може да се установи нито кой е, нито какво е причинило смъртта му. Как се е озовал там - на стотици километри от мястото, на което е започнал денят му? Това е една история, която си е само тяхна - на онези двама репортери от старата школа. Те решават с кого да я споделят. Докато я разказват, изплуват все повече ... |
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
"Думите... Сякаш целият ми живот е минал в търсене на точните думи. Наистина ли е толкова важно да назова? Тези месеци често чувам: "Стига си анализирала. Спри да го мислиш". Или "Господи, след толкова обсъждане, наистина ли живееш истински?". Дори: "Прекалено много говориш. Не трябва да казваш всичко. Остави нещо за себе си". Думите са част от живота ми. Толкова важна част, че са ме завладели. Нощем се събуждам, защото фраза се е родила в главата ми. Все още не скачам от леглото, за да я запиша, но през деня се връщам към нея. Наоколо се нареждат други думи, нейни приятелки. Те си ... |