Книгата е двуезично издание на български и английски език. ... В този дневник от стихове, поетът Антон Баев споделя с нас 63 меланхолии. Тези меланхолии са далеч от отчаянието. Тия зрели стихотворения, изпълнени с опита и радостта от живота, ни увличат в едно пътуване, в което отново ще открием човечността, поезията и, разбира се, себе си. "Има родство по кръв и родство по избор, както знаем от Гьоте, но има и друго родство, родство по тъга. Четейки поезията на Антон Баев, споделям такова родство, усещам близък този юг на тъгите ни, тяхната митология и биография. Да, тъгите ни имат особена география и биография. ... |
|
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
|
Древногръцката цивилизация поставя основите на западната култура. Във философско, художествено, научно и политическо отношение гърците достигат удивително ниво на изтънченост. Най-дълбокият и всеобхватен израз на гръцката идеология обаче се крие в нейната митология, която е толкова богата и всеобхватна, че нейното наследство е запазено до наши дни. Целта на тази книга е не само да покаже силата на гръцките митове да забавляват и обогатяват на повествователно ниво, но и да улесни това пътуване към самопознанието. Тя преразказва митове и изследва тълкуванията - културни, морално-психологически и духовни - на които те се ... |
|
|
Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно. Екзотично и тривиално естествено се преплитат и чертаят полетата на тази стилистика, която се изкушава от „нефритени пчели”, „облечен в шлифер Ангел”, „лукава миризма”, „черен влак се композира” и „волимо се лудо”, „мрачини”, Суринам. Стихосбирката е разделена на три части - „Ифигения в Таврида”, „Сезонът на облаците”, „ ... |
|
|
Дълбоко различна и по структура, и по стилистика от всичко, писано досега от Филип Димитров, книгата разкрива всички страни от многоизмерната личност на автора - психолог, историк, изследовател на религията, но също юрист, политик, човек, който познава и насладата, и мъката на това да имаш последователи. ... |
|
|
Седем шедьовъра на Едгар Алан По са събрани в книгата от серия "Крими": Убийството на улица "Морг" (1841) Откраднатото писмо (1844) Преждевременното погребение (1851) Без дъх (1850) Истината в случая с господин Валдемар (1845) Маската на Алената смърт (1842) Системата на доктор Тар и професор Федър (1850) Едгар Алан По (1809 - 1849), считан за родоначалник на детективския жанр, е роден в Бостън, Масачузетс. Остава сирак едва тригодишен, а заради буйния си характер, проявен още от младежките години, е оставен от своя осиновител. Животът му не е лек - пробва се в армията, за кратко е във ... |
|
|
Една книга извън правилата, изтъкана от любов, но не любовна – различна като лицето на идващия срещу тебе. Едно необичайно пътуване към културата на емоцията и емоцията на културата. Стихове за по-високите от 1 километър. Бъди необикновен – прочети тази книга! ... |
|
|
По-скоро книга, отколкото стихосбирка, конципирана около неповторимата поетика на едноименния град. Лисабон присъства в нея по няколко различни начина: със своята реална топография, културно натоварена, одухотворена, наситена с отсъствие, анонимност, самота, любов, но и като метафора с трудно уловима, изплъзваща се семантика – може би на (умиращата) поезия, може би на (окончателно мъртвия) порив към приключения?… Във всеки случай – нещо трептящо на ръба между сантимента и героиката. С тази книга Пламен Антов – едно от емблематичните имена на “младата” поезия от 90-те години на миналия век – по един малко изненадващ начин ... |
|
|
„Събирачи на хартия” продължава една от стилистичните линии, съзнателно следвани от Едвин Сугарев в предишни негови книги като „Рокада”, „Джаз” и „Родина”. Потърсена е максималната експресивност, образни наслагвания, сложни и алогични метафорични структури, създаване на полифонични внушения чрез паралелно развиващи се визии в отделните стихотворения, както и контрастни сблъсъци между тях. Същевременно това е и особен тип мемориална стихосбирка – написана е в памет на Биньо Иванов и следва сродна стилистика, а много от стихотворенията в нея водят своя скрит диалог с неговите. ... |
|
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
|
Аз оцелях! Мисля, че ако тогава беше сам, щях да го убия на място. От десет години се чудех какво ще направя, ако някога пак го видя. Сега, най-неочаквано, моят час бе настъпил. Само дето нищо не направих…. Защото видях момчето. Казвам се Дънкън Феърхърст. Преживял съм детството си като обект на сексуално насилие. Това е моята история. Най-голямото престъпление на баща ми, сега си давам сметка, е, че ме накара да си мисля, да вярвам, че това е нормално. Откъде можех да знам, че не е? Той ми беше баща. ... |
