Кратка българска история за любопитни читатели. България до края на XIX в. ... "Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, ... |
|
Съгласно документи от Истанбулския османски архив. ... Документална книга за историята на православната църква на Балканите през XVII и XVIII в. в условията на османско господство. В превод на български език и с подробен исторически коментар са публикувани 229 документа от "Канцеларията на епископските дела" - днес фонд на Истанбулския османски архив. Те разкриват нова инфорация относно статута и правомощията на православните църковни структури в системата на османската държавност, взаимоотношенията на Константинополската със Сръбската (Печка) патриаршия и Охридската архиепископия-патриаршия, сложната система ... |
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
Съставителство и научна редакция: Румен Даскалов, Диана Мишкова, Чавдар Маринов, Александър Везенков. ... Общата идея на този заключителен четвърти том е да се разгледа понятийното оформяне на региона, подходите към неговото изучаване, научните дискурси и представи за него, идващи отвън и отвътре. Първите няколко глави се занимават пряко с тези въпроси, а следващите подхождат непряко и чрез конкретни тематики. Така например прокарването на граници и териториалното обозначение на Балканите се разглеждат през съображенията и мотивите зад тях, разглежда се практикуването на геополитическо конструиране по един подрегион ( ... |