Русия на изток

Историческо изследване на руската политика на Изток и частно - в България по официални, официозни руски и други чужди източници. Издадена е за първи път във Варна от книжарницата на К. Евстатиев през 1898 г. Преписана на съвременен български от Николай Иванов Колев.

"Драги читателю,
Ти държиш в ръцете си препис на съвременен български език на книгата на д-р К. Г. Раковски

Руссия на истокъ, историческо изследвание на Русската политика на Истокъ и частно - въ България по Официални, официозни русски и други чужди источници. Издание първо 1898. Във Варна. Издава книжарницата на К. Евстатиевъ.

Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на новата българската история и политология. Второто фототипно издание излиза през 1994 г., а препис, редактиран от Луко Захариев, през 2004 от Издателска къща "Стрелец". Настоящият препис е направен от оригиналното издание. Старинни изрази и думи са заменени с използваните днес с еквивалентно значение. Старинният словоред е заменен с употребявания днес. Повод за настоящето издание е изказването на президента на Руската федерация г. Владимир Путин в смисъл, че люлка на културата на славяните е Македония, на пръв поглед вярно и безобидно изказване. Замисляйки се обаче, че планините, долините и реките на географската област Македония не притежават култура, а народът, който живее там, виждаме, че има българска култура, разпространена по-късно сред славянските народи. Но случайно ли е това изказване на умния г. Путин? Прочитайки тази книга и припомняйки си отношението на Русия към Балканите от цар Петър Първи насам, ти, драги читателю, ще се усъмниш основателно в това.

Изключително добре образован, авторът е съвременник и следи с остро и наблюдателно око вътрешната ежедневна политика в Батенбергова и Фердинандова България, дебатите в европейските парламенти, официалните вестници и публикации, мемоарната и историческата литература и прави задълбочен анализ на причинно-следствените връзки на руската политика на Изток и в частност на Балканите. Когато на Запад някои политици искат да опишат хаотичност и неразбирателство в политиката, те употребяват израза "балканщина". Четейки тази книга, читателят ще види, че балканските народи са играчка в ръцете на великите сили, и само по щастливо за тях стечение на противоречията между великите сили те съществуват днес в рамките на много или малко самостоятелни държави и че терминът "балканщина" се отнася за великите сили, а не за стремежа на балканските народи да живеят в демократичен режим, мир и независимост.

Книгата е изпълнена с данни, прикривани от официалната комунистическа идеология в миналото, за опустошаване на земите, през които минава руската армия в многобройните си войни с Турция, за варварското отношение на руските войски в България към българското население, за масовото принудително изселване на българи в Русия, принудило Г. С. Раковски да изкрещи през 1869: "Къде отивате, о, нещастни българи! В Русия, освен голите и диви пустини, ще ви чака онова тежко робство, от което никога не можете се отърва."; с данни за ограбване на национални богатства например 25 милиона лева окупационен дълг към Русия, предназначен за "предприятия, целта на които е да закрепят родствените връзки на Русия в България, уреждане на руски женски институти, поставени под покровителството на господарката императрица, заплати на учителите по руски език в българските училища, заплати на руските офицери на българска служба, основаване и поддържане на вестници, които да защитават началата на руско-българската солидарност, премии на литературни и научни съчинения в същия дух, преводи на български език на образцовите руски писатели, субсидии на различни железопътни или параходни дружества, които биха пожелали да разпространяват своите действия в България и т.н."; с данни за нескончаемата поредица от войни и интриги с цел превръщането на Черно море във вътрешно руско езеро и завладяването на проливите и Цариград.

Книгата възбужда и неочаквани асоциации за неизменността на външната политика на Русия, независимо от нейните владетели и политически системи. Читателят ще намери много паралели между подхода на руската агентура в царска България и подхода на съветската агентура в комунистическа България с едничката цел - подчинението на България на руските интереси; избиването на полските офицери при поробването на Полша при Екатерина II и избиването на полските офицери от Сталин в Катино при окупацията на Полша преди Втората световна война; поставянето „под опекунство“ на руския цар на кримските татари и превземането на Крим от Путин в наше време; откъсването на Босна и Херцеговина от Сърбия и предаването им на Австро-Унгария, за да се насочат интересите на Сърбия към Македония с цел България и Сърбия да са в непрекъсната вражда, и неотдавнашното вече споменато "безобидно" изказване на Путин за Македония като извор на славянската култура, сякаш мотото на цар Николай II, изказано пред патриарх Климент: "Аз съм млад, министърът ми е нов, но политиката ми е стара" живее и днес.

И накрая, пророчеството на Раковски в думите: "най-омразното нещо за Русия и за ликвидиране на руското влияние на Балканите е обединение на балканските народи и тяхното присъединяване към някоя от великите сили, независими от Русия“. Самото повтаряне на тази идея от Александър Стамболийски и Георги Димитров доведе до тяхната насилствена смърт. При щастливи обстоятелства обаче това предсказание се реализира с членството на Словения, Хърватско, Румъния, България и Гърция в европейската общност и стана ценно завещание, което разумът налага да бъде съхранено от идните поколения българи."
От издателя

Кръстьо Георгиев Станчев е роден на 1 / 13 август 1873 г. в град Котел, в семейството на Мария и Георги Станчеви. Майка му е дъщеря на Нанка Търпанска, която пък е сестра на видния български революционер, писател и историк Георги Сава Раковски. Родителите му се изселват в Мангалия, Румъния. Като ученик във Варна той приема името Кръстьо Раковски. Получава най-доброто образование за времето си, учейки в гимназиите във Варна и Габрово, а от 1890 г. започва да следва медицина в Женева, Швейцария. По-късно следва в университетите в Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в университета в Монпелие, Франция.

Силно загрижен за свободата на България, Раковски достига до извода, че огромната опасност за заробването на България от Русия иде от мракобесния руски абсолютизъм, който той смята за сроден с османския, и че всеобщата демократизация на народите води към тяхното светло бъдеще. Това именно го прави демократ, а по-късно и социалдемократ по убеждение.
Виждаме го сред основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва активно в дейността на Втория интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия. През 1919 г. участва в учредяването на Третия комунистически интернационал. От 1905 до 1917 г. е сред водачите на румънското социалистическо движение. Опитва неуспешно да организира революция в Румъния, заради което е изгонен от страната.

След Октомврийската революция е първият министър-председател на Украйна през периода 1919 - 1923 г. През 1923 г. за кратко е заместник-народен комисар на външните работи на СССР. Между 1923 и 1925 г. е автор на няколко политически публикации. През периода 1923 - 1925 г. е първият съветски посланик в Лондон, а през 1925-1927 г. е посланик във Франция. Близък до Лев Троцки, той е изключен от Болшевишката партия и заточен от Сталин в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се връща в Москва, през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването. През 1937 г. отново е подсъдим заедно с Бухарин, Алексей Риков и Хенрих Ягода. Осъден е на 20 години трудов лагер. На 11 септември 1941 г. Раковски е разстрелян по т.н. сталински списъци.

Ирония на съдбата е, че именно стремежът му към по-добра обществена система на човечеството го направи жертва на сталинския терор. Така едно от колената на Георги Сава Раковски, което води корените си от пълководците на цар Симеон, е затрито от Сталин, но остана тази изключително полезна за българите книга наред с другото му творчество.

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Встъпление

• Вътрешна Русия
• Руската дипломация
• Русия на запад до раздялата на Полша
• Раздялата на Полша и Русия
• Русия на запад

Руските мечти

• Славянофилство и Византизъм
• Източният въпрос
• Руските предположения за раздяла на Турция
• Войните на Русия с Турция. Епохата на Екатерина II
• Войните на Русия с Турция. Епохата на Николай I
• Руско-турското приятелство
• Русия в Армения
• Русите в Крит

Русия в България

• Балканските държави и Русия
• Поведението на Русия в Българо-гръцката църковна разпра
• Руско-турската война през 1877-78 (Епохата на Александър II)
• Цариградската конференция и договорите в Сан Стефано и Берлин
• Русия, князът и политическите партии
• Превратът
• Царуването на генералите
• Съединението и Русия
• От 8 август 1886 до 2 февруари 1896
• Примирието

Заключение