Словото на генерал Христо Луков

Съставител: Цочо В. Билярски. "И сега ще заложим всичко на българския дух - пак той ще сътвори нашето бъдеще. Ала само тогава, когато по наша воля той бъде представен в неговите две исторически утвърдени начала. Само, когато нашата воля за борба, упорита и непоколебима, предвожда нашата творческа десница. Само тогава нашето обединение най-съкровеното въжделение на българския народ - ще стане дело трайно и вечно. Борба до край - до победа, за да разчистим пътя и да вдъхновим едно творчество всеобщо и всестранно, достойно за нашето минало.

Ние имаме свой собствен обединителен, поради своя исторически блясък пример от далечното ни минало. Примерите на първото ни царство. Исперих, Борис не покоряваха славянските племена от Мизия, Тракия и Македония с насилия и кърви, нито ги омайваха със своята висока и изтънчена култура, а ги приобщаваха към българската държава със силата на нейния авторитет, като организация за ред и грижи за народа и преди всичко с високия морал, с който еднакво се отличаваха цар и велможа, войник и поданик.

Туй беше то новото, което в древността българите донесоха тук на Балканите и с което под носа на двете велики империи - Римска и Византийска и на могъщото влияние на техните стари цивилизации, създадоха нова държава, със самобитно устройство, и нова цивилизация, която наложиха на цялото славянство. Ето кое трябва да ни вдъхновява в новия ни национален и държавен живот. Ето на кое трябва да подражаваме. Една държава могъща, силна с правото и с морала и един народ с борчески дух и със стремеж да твори история, ето новият идеал, за който всеки българин трябва да бъде готов да се жертвува.

Аз твърдо вярвам, че така и ще бъде!
1942 г."
Ген. Христо Луков

Анико ЕООД
София, 1233
бул. Николай Столетов №37
grigorov@sitebulgari.com

Предговор
Две речи произнесени от генерал Хр. Луков на 8 декември 1942 година в студентската трапезна "Оборище" по случай патронния празник на софийския университет "Св. Климент Охридски"
Генерал Хр. Луков за българското обединение 1942 г.