Събрани стихове, поеми, сонети от Иван Цанев по повод 80-годишния му юбилей. Иван Цанев е автор на поетичните книги "Седмица", "Неделен земетръс", "Телеграма", "Едничка дума", "Седмоднев", "Стихове и междустишия", "Дърво на хълма", "Ранни стихотворения", "33 стихотворения". За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици."В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с ... |
|
|
Настоящият том предоставя автентична и изчерпателна селекция на изящните творби, излезли изпод перото на Атанас Далчев. Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. Той е сред видните български поети и преводачи на 20. век. Автор е на поезия с ярка философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. През 1972 г. е удостоен с Хердеровата награда на Виенския университет, а две години по-късно, по случай 70-годишния си юбилей, е отличен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден "Народна република България" - III степен. Отива ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
В книгата си Социалистическият реализъм. Теория, развитие, упадък Едвард Можейко представя генезиса, теорията и еволюцията на социалистическия реализъм като течение в полското изкуство, задължително след Втората световна война. Изяснява механизмите на соцреалистическия творчески метод и художествените му последствия. Монографията е публикувана през 1977 г. едновременно в Копенхаген, Бон и Осло на английски език, а през 2001 г. - в Краков на полски. Повод за нейното написване са семинарните занятия по теория на литературата, които д-р Можейко води в Университета Алберта през седемдесетте години на предишния век, и ... |
|
|
"Дюма е титан! Дюма е нов Прометей!" Ламартин ... |
|
|
Страници от българско-турските културни връзки. ... "Хюсеин Мевсим е въплъщение на две големи основополагащи за европейската култура идеи - първата е просвещението като път към успеха (тъкмо училището, образованието помага на детето от село Козлево, Кърджалийско, да стане професор на уважаван в света университет - Анкарския), а втората е, че свободната воля и инициатива са по-силни от обстоятелства, които могат да ни изглеждат дори като съдбовни." д-р Младен Влашки ... |
|
|
Съставител: Милена Кирова. ... Сто години, след като Мара Белчева започва да публикува стихотворения, се появява първият сборник, който събира ведно всички нейни творби: поезия, преводи, съчинения в проза, спомени, писма. Сред тях има и такива, които се публикуват за пръв път, открити сред архива на поетесата. Включени са и критически отзиви за творчеството ѝ. Изданието е илюстрирано с документален материал и снимки, останали неизвестни до сега. Съставителската концепция има литературноисторически характер, творчеството на Мара Белчева е придружено от психологически портрет, коментар и подробни бележки. Поезия: ... |
|
|
Такъв съм И обещание на цвят, и плод категоричен - живея в този свят не винаги обичан. Защото съм такъв - определен и искрен: милувка съм на връх, плесница за неистина. За вяра доверчив, измяна непрощаващ. за подвиг мълчалив, но не зад чужда слава! Проклятие на мъж и бащин благослов - очакван като дъжд, горчив като любов Петър Андасаров ... |
|
|
"Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над "презряната тълпа", понеже му пречи да разгърне способностите си. Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само "свръхчовекът" е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. Те ще преодолеят низостта, повседневността и посредствеността на живота на "фасулковците". Но това не става. ... |
|
|
Тя притежава поразителна красота. Притежава и поразителен ум. Но готов ли е светът през ХХ век да разбере и приеме тази изключителна жена? Магнетичната външност на Хеди Кислер ѝ спечелва успех на театралната сцена във Виена и скандална известност след нашумелия еротичен филм "Екстаз". Както и вниманието на най-богатия търговец на оръжие в Австрия. Но бракът с него не носи мечтаната сигурност за една еврейка пред надигащата се хитлеристка заплаха. Властният съпруг държи тя да е винаги до него на бляскавите му приеми, на които присъстват водачите на Третия райх. Там се говори за политика, военни планове и ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
"В поезията на Мирела Иванова може да бъде видян дълбокият пейзаж на българското битие - със стотици шлифовани от почерка подробности, с патоси и сантименти, които играят на въже с иронията. Мощна книга. Стихотворенията ѝ наистина са едни от най-силните лирически текстове, писани на български след началото на ХХІ век." доц. д-р Пламен Дойнов, "Литературен вестник" "Мирела Иванова с лекота на духа сменя епохите, взирайки се във времето, хвърля по някой камък във водата, оставя спомените да кръжат наоколо и се удивлява на целостта във възхитителни литании. Самотната игра край първоизвора на ... |
