Александър Сергеевич Пушкин и неговите „Повести на Белкин“ ... Монографията е посветена на писателския дебют на Александър Сергеевич Пушкин. Изследват се историята и поетиката на първата му книга "Повестите на Белкин", мястото в развитието му като прозаик. Аналитично се проследява работата върху всяка от петте новели: "Майсторът на ковчези", "Станционният надзирател", "Господарката селянка", "Изстрел", "Виелица", и зараждането на идеята за обединяването им в общо смислово цяло. ... |
|
|
Вълшебната призма е книга за приказката като феномен на словесното изкуство. Тя е книга за детската литература, за отношението фолклор - литература, за фантазията, за творчеството и изграждането на личността на детето. Тя е низ от споделени мисли и опит - мозайка, вплитаща теория и практика в подхода към етичното и естетичното в литературния поток и литературното творчество за деца. Книгата е опит за вникване в една деликатна материя от друг ъгъл, през който авторката търси истините за изкуството и изграждането на личността на детето от XXI век. Вълшебната призма е адресирана към широката аудитория от педагози, ... |
|
|
Целта на настоящото изследване е да очертае границите и контекстите, в които се създава българската детска литература между двете световни войни, и мястото и ролята на най-детския писател от този период Ран Босилек. Детската литература като културен феномен е част от общия литературен процес. Тя е поставена в един литературноисторически контекст с литературата за възрастни. Детската литература е място, където си дават среща високата и популярната литература. Тя съхранява и паметта за фолклорната традиция, тъй като е средство и поле за изява на консенсуса между фолклор и литература. ... |
|
|
Книгата представя най-богатия досега подбор на автентични текстове за критическото и социалнополитическото битие на романа "Тютюн" от Димитър Димов (1906-1966) - един от най-ярките феномени в българската културна история на XX век. Сборникът изследва уникални документи от фондовете на Централния държавен архив, Националния литературен музей, Къщата-музей "Димитър Димов", лични архиви и спомени от Вълко Червенков, Панталей Зарев, Христо Радевски, Стоян Каролев, Георги Караславов... Очертана е ситуацията в литературното поле от началото на 50-те години: установяването и опитите за реформи в ... |
|
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
|
Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение. Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани ... |
|
|
Преди 85 години видни наши интелектуалци издигат на поета паметник от думи чрез тази скромна, но безценна книга. Тя съдържа кратки спомени и други текстове, посветени на паметта на П. К. Яворов. Всеки от авторите е намерил какво да каже за поета по повод 5-годишнината от самоубийството му. Текстовете са набирани, тъй както са пристигали в редакциите на списанията "Съвременно изкуство" и "Обществена обнова", инициатори за появата на споменика. Оттогава до днес части от книгата непрекъснато се препечатват и цитират. Но "Яворов споменик" излиза в ново издание едва сега. Само текстът е предаден ... |
|
|
Изключително стойностна творба. Медиевист с международно признание, ерудит с енциклопедическа култура и дълбоки познания за старобългарската ръкописна и старопечатна книга, проф. д-р Климентина Иванова поднася на читателя едно вълнуващо четиво за разцвета на българската книга през XIV век. Говорейки за съдържанието на първите славянски книги, авторката прави блестящ литературоведски анализ на Стария и Новия завет, помага ни да преосмислим посланията на “Петокнижието” и на “Книгата на Йов”, да се докоснем до поетичния блясък на “Песен на песните”, да усетим мъдростта в “Деяния апостолски”. ... |
|
|
В "Поезията на Александър Вутимски" Едвин Сугарев не само предлага нов прочит на този поет, чието име и творчество е обременено с много предразсъдъци и митологии, но и използва казуса Вутимски като код, чрез който да бъдат препрочетени редица поети в историята на литературата ни, навлизали дълбоко в екзистенциалните проблеми на човешкото битие, без да се боят да медитират над тъмното, опасното и подсъзнателното, да живеят екстремно и на ръба, да жертват всичко в името на автентичното постигане на битието като поетичен аксцес. Книгата е вероятно най-подробният текст за Вутимски и го разглежда наистина ... |
|
|
"Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво."Исая 5:20 ... |
|
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
|
"Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин. Бдин е онова пространство, в което призракът на миналото е пълен с кръв и обречен на вечно завръщане. Мила мамо, аз умрях, но не отидох във Рая, а пристигнах във Бдин. Пощальонът на своята ръждива „Украйна” често минава, така че – противно на всички закони – ще имаш вести от мен... Строга и странна книга, която знае как ... |
