"Дума Ки" е още един спиращ дъха разказ, който ни показва какво се случва, когато се разруши тънката бариера между нашия свят и Онзи свят. Както и че тази бариера може да бъде съвсем тънка - колкото черна хоризонтална линия, начертана с молив върху бялата страница...
Всичко започва, когато ужасна злополука на строителната площадка лишава Едгар Фриймънтъл от дясната му ръка, нанася съкрушителен удар върху паметта му и разтърсва мозъка му. Той е яростен, но... в безпомощно състояние. И трябва да намери начин да се справи с продължителното изпитание по възстановяването и рехабилитацията си.
И тъй като злото никога не идва само, в този момент щастливият му дългогодишен брак, от който има две дъщери, се разпада. Едгар чувства,че би предпочел да не е оцелявал от нараняванията си, когато неговият психолог, д-р Кеймън, му предлага като част от терапията да започне нов живот, на ново място. Да се върне към себе си и към това, което е обичал. Едгар напуска Минесота, за да наеме къща на Дума Ки - красив остров близо до Флорида. Слънцето, приливите, раковините - всичко това вдъхновява Едгар и той започва да рисува. Намира скоро и лек за самотата в лицето на Уиърман - някой, подобен на него. Човек, който не желае да разкрива собствените си рани. Запознава се също и с Елизабет Ийстлайк - болна възрастна жена, чиито корени са заплетени дълбоко в Дума Ки. Тези хора, които пазят своите тайни, са единствените, които могат да помогнат на Едгар да запази живота и разсъдъка си. Защото в Дума Ки нещо се случва.
Едгар започва да рисува трескаво. Но изгарящият му талант се превръща в чудо и оръжие. Художникът скоро разбира, че много от неговите картини имат сила, която не може да бъде контролирана. Тя обитава острова и търси човек, който да ѝ вдъхне сила. А когато миналото на Елизабет се разгръща и духовете на детството й започват да се появяват, вредата, която са способни да нанесат, се оказва наистина опустошителна.
Твърдостта на любовта, опасностите, които крие изкуството, загадките на паметта и природата на свръхестественото - много изненади в стила на Стивън Кинг се преплитат в този роман, който няма да остави читателя разочарован. Книгата се радва и на добър прием сред критиците - валят положителни отзиви от Джанет Маслин ("Ню Йорк Таймс"), Ричард Райнер ("Лос Анджелис Таймс"), Ерика Нонън ("Бостън Глоуб") и други.
Анотация на книгата
Провал след провал и животът на Едгар Фрий губи смисъл. След съвет на психотерапевта си той наема къща на Дума Ки - красив и (странно защо?) почти необитаем остров в Мексиканския залив. Приказните залези и шепотът на раковините по брега го вдъхновяват, Едгар започва да рисува и постепенно се връща към живота. До голяма степен приносът е и на новите му приятели: Уайърман - човек, който крие дълбоките си душевни рани, и Елизабет Истлейк - старица, чиято мрачна семейна история е неразривно свързана с Дума Ки.
Оказва се обаче, че талантът му е и чудо, и опасно оръжие. Защото много негови картини притежават сила, която не може да се контролира. Защото могат и да лекуват, и да убиват...
Оказва се обаче, че талантът му е и чудо, и опасно оръжие. Защото много негови картини притежават сила, която не може да се контролира. Защото могат и да лекуват, и да убиват...
Откъс от книгата
Започнете с чиста повърхност. Не е задължително да бъде хартия или платно, но усещам, че трябва да е бяла. Наричаме я бяла, понеже се нуждаем от някакво определение, ала най-точната дума в случая е „нещо“. Черното е отсъствие на светлина, докато бялото е отсъствие на памет - то е цветът без спомени.
Как си спомняме да помним? Постоянно си задавах този въпрос, след като се озовах на Дума Ки, о най-вече в часовете преди разсъмване, когато се взирах в изгубената светлина и се сещах за изгубените си приятели. В подобни мигове си мисля за хоризонта. Трябва да изобразяваш хоризонта. Да оставиш следа върху белия лист. Лесна работа, бихте казали вие, ала всяко действие, което променя света, е геройство. Поне аз стигнах до този извод.
Представете си момиченце, едва излязло от младенческата възраст. То паднало от количката преди повече от деветдесет години, ударило си главата в камък и забравило всичко. Не само името си - всичко! После изведнъж дошло ден, в който си спомнило точно толкова, че да вземе молив и да драсне първата неуверена линия върху белия лист. Линията на хоризонта, точно така. Но също така и процепът, през който да проникне чернотата.
А сега си представете как малката ръчичка взема молива… застива за миг… и започва да запълва белотата. Представете си смелостта на това първо усилие за завръщане към света посредством изобразяването му. Винаги ще обичам това момиченце въпреки всичко, което ми причини. Нямам избор.
Както знаете, картините са магия.
Как си спомняме да помним? Постоянно си задавах този въпрос, след като се озовах на Дума Ки, о най-вече в часовете преди разсъмване, когато се взирах в изгубената светлина и се сещах за изгубените си приятели. В подобни мигове си мисля за хоризонта. Трябва да изобразяваш хоризонта. Да оставиш следа върху белия лист. Лесна работа, бихте казали вие, ала всяко действие, което променя света, е геройство. Поне аз стигнах до този извод.
Представете си момиченце, едва излязло от младенческата възраст. То паднало от количката преди повече от деветдесет години, ударило си главата в камък и забравило всичко. Не само името си - всичко! После изведнъж дошло ден, в който си спомнило точно толкова, че да вземе молив и да драсне първата неуверена линия върху белия лист. Линията на хоризонта, точно така. Но също така и процепът, през който да проникне чернотата.
А сега си представете как малката ръчичка взема молива… застива за миг… и започва да запълва белотата. Представете си смелостта на това първо усилие за завръщане към света посредством изобразяването му. Винаги ще обичам това момиченце въпреки всичко, което ми причини. Нямам избор.
Както знаете, картините са магия.
