Инспектор Линдси Боксър е част от Женския детективски клуб - група от четири жени, които не само са близки приятелки, но и се допълват професионално, така че да могат да работят върху всички аспекти на криминален случай. Тя е позната на българския читател от криминалните романи на
, във всеки от който жените детективи се сблъскват с различни престъпления, които трябва да разследват и случаи, които трябва да разплетат.
От 16 март предстои да излезе на пазара и новата книга на Джеймс Патерсън. Тя носи заглавието "Единайсетият час" и е част от поредицата "
".
В новия роман на автора предстои да разберем, че главната героиня Линдси Боксър е бременна. Ала нито за момент не забавя темпото на работата си. Когато милионерът Чаз Смит е брутално застрелян, тя открива, че оръжието на убийството е свързано със смъртта на четирима от недосегаемите престъпници в Сан Франциско. И е взето от склада с улики на собственото ѝ ведомство. Всеки може да е убиецът - дори някой от най-близките ѝ приятели.
Следващият случай, за който Линдси е повикана, е най-невероятното местопрестъпление, което е виждала някога: две глави без трупове, демонстративно изложени в градината на световноизвестен актьор. Когато и друга глава е изкопана, Линдси осъзнава, че в земята може да са заровени стотици жертви.
"Пролог - Отмъстителя
Едно
Мъж с приятна външност на четиресет и няколко години седеше на последния ред в залата на Музикална академия "Мортън". Беше облечен в син костюм, бяла риза и носеше елегантна раирана вратовръзка. Чертите му бяха правилни, без да са впечатляващи, но зад синкавите стъкла на очилата му се виждаха много благи кафяви очи. Присъстваше на рецитала сам и през главата му минаваха бегли мисли за жена му и децата му у дома, но после насочи вниманието си към нечие друго дете. Казваше се Ноел Смит. Беше на единайсет. Сладко момиченце и много талантлива млада цигуларка, която току-що беше изпълнила забележително добре гавот от Бах. Ноел знаеше, че се е справила добре. Направи дълбок поклон с широка усмивка под бурните възгласи и свиркания на двеста родители. Щом аплодисментите утихнаха, прошарен мъж скочи от мястото си на третия ред, закопча сакото си, излезе към пътеката и се отправи към фоайето.
Той беше Чаз Смит, бащата на Ноел.
Мъжът в синия костюм изчака няколко секунди, а след това последва Смит, като спазваше дистанция от няколко крачки, вървеше по покритото с кремави плочки пространство, а после зави вдясно покрай миниатюрния фонтан и пое по късия коридор, в дъното на който беше мъжката тоалетна. Влезе вътре, надникна под кабинките и зърна италианските мокасини на Чаз Смит зад последната врата вдясно. В помещението нямаше друг. След минутка-две щеше да се напълни.
Мъжът в синия костюм се движеше бързо, взе големия метален кош до мивката и го постави така, че да блокира изхода.
След това се провикна:
– Господин Смит? Съжалявам, че ви безпокоя, става дума за колата ви.
– Какво? Кой е?
– Колата ви, господин Смит. Оставили сте светлините включени.
Мъжът в синия костюм извади полуавтоматичния двайсет и втори калибър "Ругър" от джоба на сакото си и завинти заглушителя. После измъкна бежова найлонова торбичка от онези в супермаркетите и я нахлузи върху пистолета.
Смит изруга. Бликна водата за промиване и той отвори вратата. Прошарената му коса беше разчорлена, по ноздрите му беше полепнал бял прашец, а лицето му изразяваше яростно негодувание.
– Сигурен ли сте, че е моята кола? – попита. – Жена ми ще ме убие, ако не съм на мястото си за финала.
– Наистина ужасно съжалявам, че ще причиня това на съпругата и детето ви. Ноел свири прекрасно.
Смит изглеждаше озадачен... после разбра. Пусна контейнерчето с кокаин и мушна ръка в сакото си. Твърде късно.
Мъжът в синия костюм вдигна покритото с торбичката оръжие, дръпна спусъка и стреля два пъти между очите на Чаз.
Две
Дълга секунда разцъфна като бяло цвете в облицованото със сини плочки помещение. Смит се втренчи в убиеца си с широко отворени сини очи, през двете дупки от куршум бликна кръв, а лицето му беше застинало в израз на недоумение. Още беше на крака, но сърцето му беше спряло. Чаз Смит беше мъртъв и го знаеше. Стрелецът отвърна на погледа на Смит, след това протегна ръка и го бутна. Мъртвият падна в кабинката, срина се върху тоалетната чиния, а главата му се удари в стената. Идеалната обстановка за покойния Чаз Смит. Умрял в кенеф, подобаваща финална поза за този боклук. – Заслужаваше си го. Заслужаваше и по-лошо, кучи син такъв.
Свърши добра работа с убийството, а сега трябваше да се махне оттук. Прибра найлоновата торбичка, в която бяха гилзите, следите от барут и оръжието, обратно в джоба на сакото си и затвори вратата на кабинката. После изнесе кофата за боклук пред вратата от външната страна. Това щеше да забави достъпа за известно време, щяха да си помислят, че мъжката тоалетна временно е затворена. Мъжът в синия костюм чу бликване на звуци. Вратите на залата се бяха отворили и публиката излизаше. Той тръгна обратно към главния коридор и зави наляво точно когато хората се изсипаха във фоайето с бъбрене и смях. Никой от тях не го забеляза, но дори и да се беше случило, никога не биха го свързали с мъртвеца. На стената до врата с надпис "Учителска стая" имаше кутия за включване на противопожарна аларма.
Уви ръката си с носна кърпа, отвори вратичката, взе чука, счупи стъклото и дръпна лоста; алармата писна пронизително.
После се мушна директно в най-гъстата част от тълпата. Хлапета вече започваха да пищят и да тичат в кръг из фоайето. Родители викаха децата си, вдигаха ги на ръце и ги понасяха към изходите. Мъжът излезе през стъклените врати с останалите и се озова на Калифорния Стрийт. Продължи напред, сви в една от пресечките, подмина ферарито на Чаз Смит и отключи издраскания си джип, паркиран точно зад него. Миг по-късно подкара бавно покрай училището. Всички тези добри хора – учениците и техните родители – се взираха в сградата, поглеждаха покрива, чакаха да видят дим или пламъци. Не го знаеха, но сега всички те бяха в по-голяма безопасност. Чаз Смит беше само една от мишените му. Медиите бяха започнали да следят жертвите му, загинали от огнестрелно оръжие – все дилъри на дрога. Един от вестниците му беше измислил прякор, който си остана. Сега всички го наричаха Отмъстителя. Откъм Трийсет и второ Авеню приближаваха по-жарни коли и мъжът, когото наричаха Отмъстителя, настъпи газта. Моментът не беше подходящ да попада в задръстване. Трябваше да напазарува, преди да се прибере у дома при семейството си."
Из книгата
