Ето защо д-р Пиер Дюкан, който е смятан за "най-четения във Франция и в света френски нутриционист", написва нова книга, посветена на храненето на бременната жена, особено през 4-тия и 5-ия месец. Тя носи заглавието "Шестте месеца, които могат да променят света" и има за цел да помогне на бъдещите майки да родят деца, които да запазят доброто си здраве през целия си живот. Книгата е част от каталога на издателство "Колибри" и предстои да излезе на 23 март.
В "Шестте месеца, които могат да променят света" авторът засяга двете т.нар. "заболявания на цивилизацията" и как за тях е отговорна прекалената употреба на глуциди, а тяхното неутрализиране е поверено на отделящия инсулин панкреас.Когато обаче този малък, но ефикасен орган не успее да се справи със задачата си, идват затлъстяването и диабетът - от своя страна в последно време отговорни за смъртта на 75 милиона души на Запад. Количеството глуциди, или захари, което приема съвременният човек вече 50 години, не е предвидено в човешкия геном.
Пиер Дюкан доказва, проследявайки развитието на човека от 200 000 години насам и опирайки се на постиженията на епигенетиката - науката за въздействието на околната среда и начина на живот върху генетичната програма, - че колкото и да е катастрофално, положението не е необратимо. Достатъчно е бременната жена да следва един добре обмислен и много лесен за прилагане план за хранене, без да се лишава от нищо, само чрез ограничаване консумацията на свръхрафинираните съдържащи захари храни, за да спаси детето си от бича на свръхтеглото и диабета и да промени бъдещето на света.
"Препоръките, които давам в тази книга, в никакъв случай не са диета, а още по-малко диета за отслабване."
Д-р Пиер Дюкан
Откъс от книгата
"Kak започна всичко
Роден съм практически едновременно с кризата на наднорменото тегло. Започнах да уча медицина в момента, когато Франция достигна първия милион хора с наднормено тегло независимо от здравните и медицинските институции. След това, прилагайки нутриционизма върху отделни мои частни пациенти, които всекидневно ми доказваха, че могат да отслабнат относително лесно, наблюдавах кризата, която се развиваше като епидемия, и накрая видях как избухна, засягайки 27 милиона французи. Дълго наблюдавах явлението, което се очертаваше като световно и неовладяемо, и бях поразен от някои неща, които ми се набиваха в очите, без да мога да ги разбера.
Първото от тях, изходна точка на моите разсъждения и действия, се отнасяше до теглото при раждане на западното бебе, което в рамките на трийсет години, между 1970 и 2000 г., значително се беше увеличило. Около 3 килограма през 1970 г. то бе надскочило 3,5 кг и приближаваше към границата на наднорменото тегло. Днес нормата вече е 3,5 кг и едва след 4 кг говорим за дебело бебе. Как да си обясним неотдавнашното и чувствително увеличаване на това тегло, след като знаем, че плодът живее абсолютно пасивно и в стриктна зависимост от храненето на майка си. Единствената научно и логически обяснима причина водеше директно към значимата промяна в храненето на майката в планетарен мащаб. Фактите сочат, че бременната майка яде по-малко, отколкото в миналото, но се храни различно. Оказа се, че по подобие на останалата част от населението в рамките на едва четиресет години и нейното хранене е превзето от една категория съвършено нови храни. Става дума за промишлено преработени продукти, концентрирани и рафинирани, докато се превърнат в онова, което, както вече споменах, на нашия жаргон наричаме инвазивни глуциди, защото биват храносмилани и усвоявани със светкавична скорост.
Второто нещо, което ме притесни, беше необяснимата сила и скорост на взрива от свръхтегло. Започнал бавно през 50-те години, той рязко набра скорост през 70-те и за четиресет години успя да засегне една четвърт от човечеството. Струва ми се невъзможно да приемем, че подобен "напредък" би могъл да се обясни само със съчетаването на прекалена лакомия и заседнал начин на живот, прекомерен прием на калории и недостатъчно изразходване на енергия.
Третото нещо беше появяването на диабет тип 2 при децата и юношите, заболяване, което винаги е било характерно за зрелия възрастен човек. Тази абсурдна еволюция засегна най-вече ускорено развиващите се страни, където културата на хранене дълбоко се промени. При китайските деца например процентът на диабет е четири пъти по-висок от този на американските им връстници. При това появата на детския диабет е съпроводена от рязък скок в затлъстяването, което отново засяга все по-малки и по-малки деца. Как да обясним, че всяко шесто петгодишно дете е затлъстяло, и най-вече, че признаците на това затлъстяване се забелязват още на 2–3-годишна възраст. Едно толкова малко дете трудно може да бъде обвинено в лакомия или заседнал живот. Друго крайно обезпокоително нещо е увеличената честота на гестационния диабет.
Става дума за диабет, който се проявява за първи път по време на бременност и обикновено през последните три месеца от нея. Знаем, че хормоните, секретирани по естествен път от плацентата, намаляват действието на инсулина. Процесът се нарича инсулинова резистентност и той заставя панкреаса да произвежда повече инсулин, за да поддържа нейната защита. Това претоварване може да го изтощи и да предизвика временен диабет. Напълно е възможно в зората на времето явлението, водещо до натрупване на мазнини, да е представлявало предимство и да е допринасяло за опазване на бременността в условията на хранителни лишения. Но относително скорошният прием на инвазивни и крайно преработени захари в днешното хранене, а следователно и в това на бременната майка, надвишава способността на панкреаса да контролира съдържанието на захар в кръвта.
Това става ясно от факта, че броят на жените, засегнати от гестационен диабет, варира в зависимост от страните и културите. Ако например днес във Франция този процент е от 6 до 10, в Съединените щати той може да достигне до 18, защото, както знаем, там делът на консумираните захари е най-голям. Сред множеството последствия от гестационния диабет е и рискът детето да се роди по-дебело от другите и след това, в началото на зрялата си възраст, по-лесно да натрупа наднормени килограми и по-лесно да развие непоносимост към глюкозата с риск да развие диабет."
Из книгата
Роден съм практически едновременно с кризата на наднорменото тегло. Започнах да уча медицина в момента, когато Франция достигна първия милион хора с наднормено тегло независимо от здравните и медицинските институции. След това, прилагайки нутриционизма върху отделни мои частни пациенти, които всекидневно ми доказваха, че могат да отслабнат относително лесно, наблюдавах кризата, която се развиваше като епидемия, и накрая видях как избухна, засягайки 27 милиона французи. Дълго наблюдавах явлението, което се очертаваше като световно и неовладяемо, и бях поразен от някои неща, които ми се набиваха в очите, без да мога да ги разбера.
Първото от тях, изходна точка на моите разсъждения и действия, се отнасяше до теглото при раждане на западното бебе, което в рамките на трийсет години, между 1970 и 2000 г., значително се беше увеличило. Около 3 килограма през 1970 г. то бе надскочило 3,5 кг и приближаваше към границата на наднорменото тегло. Днес нормата вече е 3,5 кг и едва след 4 кг говорим за дебело бебе. Как да си обясним неотдавнашното и чувствително увеличаване на това тегло, след като знаем, че плодът живее абсолютно пасивно и в стриктна зависимост от храненето на майка си. Единствената научно и логически обяснима причина водеше директно към значимата промяна в храненето на майката в планетарен мащаб. Фактите сочат, че бременната майка яде по-малко, отколкото в миналото, но се храни различно. Оказа се, че по подобие на останалата част от населението в рамките на едва четиресет години и нейното хранене е превзето от една категория съвършено нови храни. Става дума за промишлено преработени продукти, концентрирани и рафинирани, докато се превърнат в онова, което, както вече споменах, на нашия жаргон наричаме инвазивни глуциди, защото биват храносмилани и усвоявани със светкавична скорост.
Второто нещо, което ме притесни, беше необяснимата сила и скорост на взрива от свръхтегло. Започнал бавно през 50-те години, той рязко набра скорост през 70-те и за четиресет години успя да засегне една четвърт от човечеството. Струва ми се невъзможно да приемем, че подобен "напредък" би могъл да се обясни само със съчетаването на прекалена лакомия и заседнал начин на живот, прекомерен прием на калории и недостатъчно изразходване на енергия.
Третото нещо беше появяването на диабет тип 2 при децата и юношите, заболяване, което винаги е било характерно за зрелия възрастен човек. Тази абсурдна еволюция засегна най-вече ускорено развиващите се страни, където културата на хранене дълбоко се промени. При китайските деца например процентът на диабет е четири пъти по-висок от този на американските им връстници. При това появата на детския диабет е съпроводена от рязък скок в затлъстяването, което отново засяга все по-малки и по-малки деца. Как да обясним, че всяко шесто петгодишно дете е затлъстяло, и най-вече, че признаците на това затлъстяване се забелязват още на 2–3-годишна възраст. Едно толкова малко дете трудно може да бъде обвинено в лакомия или заседнал живот. Друго крайно обезпокоително нещо е увеличената честота на гестационния диабет.
Става дума за диабет, който се проявява за първи път по време на бременност и обикновено през последните три месеца от нея. Знаем, че хормоните, секретирани по естествен път от плацентата, намаляват действието на инсулина. Процесът се нарича инсулинова резистентност и той заставя панкреаса да произвежда повече инсулин, за да поддържа нейната защита. Това претоварване може да го изтощи и да предизвика временен диабет. Напълно е възможно в зората на времето явлението, водещо до натрупване на мазнини, да е представлявало предимство и да е допринасяло за опазване на бременността в условията на хранителни лишения. Но относително скорошният прием на инвазивни и крайно преработени захари в днешното хранене, а следователно и в това на бременната майка, надвишава способността на панкреаса да контролира съдържанието на захар в кръвта.
Това става ясно от факта, че броят на жените, засегнати от гестационен диабет, варира в зависимост от страните и културите. Ако например днес във Франция този процент е от 6 до 10, в Съединените щати той може да достигне до 18, защото, както знаем, там делът на консумираните захари е най-голям. Сред множеството последствия от гестационния диабет е и рискът детето да се роди по-дебело от другите и след това, в началото на зрялата си възраст, по-лесно да натрупа наднормени килограми и по-лесно да развие непоносимост към глюкозата с риск да развие диабет."
Из книгата
