"Защото всичко на тоя свят все някак се оправя и от тъжно става весело - стига да пожелаеш това истински."Георги Божинов е български писател и журналист, известен със своите исторически книги, документални разкази и пътеписи. Роден е през 1924 г. и умира 2004 г., но творчеството му остава незабравена част от българската литература.
След успеха от издаването на "Калуня-каля", единственият роман от Георги Божилов, издателство "Хермес" ни представя нова книга от автора. "Черешови води" е сборник от документални разкази и пътеписи и предстои да бъде издаден на 24 април тази година.
Георги Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско. Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски" с втора специалност "Pycka филология". Работи като кореспондент на БТА и във вестниците "Литературен фронт", "Отечествен фронт" и "Труд". Автор е на романа "Калуня-каля". Само за няколко месеца забравеният шедьовър се превърна в любима книга на хиляди български читатели. И до днес романът е сред най-търсените и продавани български книги. През 2015 г. преиздадохме и завладяващата историческа повест "Караджата", а през 2016 г. - новото издание на "Кукувица кука", в което за пръв път в книга е включен разказът "Старите портрети". Божинов е автор и на пътеписите "Вдън гората Дикчам", "Юлень", на сборника с разкази "Сивият скиталец".
"Какъв художник, какъв импресионист! Има моменти в текстовете му, когато не можеш да повярваш на очите си - картината е изумителна, точна и чиста, сякаш гледана през капка роса! Четката му не се влачи по платното, а го сече с къси, резки мазки. Рисува, рисува, дълбае и дълбае. И напомня: Това е България. Обичайте я, казва, няма нищо по-прекрасно от тая земля българска. Ваша е тя и вие сте нейни. И все устремен, задъхан, все едно изкачва височина: казва се само най-важното, защото дъхът ще ти трябва, за да стигнеш още нагоре. Къси фрази - кокал и мускул, нищо излишно."
Ангел Русков
Цитати от книгата
"Слънце и разчепкани облаци, а в дзирките между облаците едно гъстосиньо небе, толкова синьо, колкото най-много може да постигне небето. Снегът се топеше. Беше дебел, но вече овехтял, овлъгнал вече и таеше видимо. Гледаш го пътека, утъпкана и здрава. А стъпиш малко встрани, и кракът потъва докрай. Разляпавно, разкишкано, шурнали води ... Капчуците всичките наведнъж задърдориха с точки и тирета. От някой покрив се изсипе и с гръм пльосне целият сняг. Реката долу, изцибрена зимно и тиха доскоро - сега надига ледовете и размътва глас.
Още не е пролет и размътва глас."
"Беше първата ни учителка, ние за нея - първите първолаци. Беше нежно и хубаво, мило момиче, малко по-голямо от нас...обичаше ни като майка, грижеше се за нас като майка, оправяше дрипавите ни селски дрешки, четеше ни книги в следобедите, разказваше ни приказки, учеше ни на всичко, което знаеше и което можеше да преведе на детски език. Бдеше над нас денонощно като орлица, просто ни повиваше в любовта си като в пелени."
Още не е пролет и размътва глас."
"Беше първата ни учителка, ние за нея - първите първолаци. Беше нежно и хубаво, мило момиче, малко по-голямо от нас...обичаше ни като майка, грижеше се за нас като майка, оправяше дрипавите ни селски дрешки, четеше ни книги в следобедите, разказваше ни приказки, учеше ни на всичко, което знаеше и което можеше да преведе на детски език. Бдеше над нас денонощно като орлица, просто ни повиваше в любовта си като в пелени."
